Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Глокта посочи стълбището, Витари кимна и тръгна. Докато се изкачваше безшумно нагоре, се наведе и извади в движение нож от единия си ботуш. Глокта посочи напред и Фрост тръгна във вътрешността на къщата, като се придържаше до стените. Вратата на всекидневната беше открехната. Глокта провлачи крак до нея и я отвори.
До прозореца с гръб към него седеше Арди: бяла рокля, тъмна коса, точно както я помнеше. Когато пантите изскърцаха, видя главата й да се извръща леко към вратата. Жива е. Но стаята изглеждаше доста променена. Беше абсолютно празна с изключение на стола, на който седеше тя. Празни варосани стени, голи дъски на пода и прозорци без завеси.
— Вече нищо не е останало — ядосано каза Арди с треперещ дрезгав глас.
Очевидно. Глокта се намръщи и пристъпи в стаята.
— Казах ви, нищо не е останало! — тя се изправи, все още с гръб към вратата. — Или все пак решихте, че ще вземете и стола, а? — обърна се рязко, сграбчи облегалката, вдигна стола над главата си и с писък го запрати към вратата.
Столът се блъсна в стената до вратата и в стаята се разлетяха парчета дърво и мазилка. Един от дървените крака профуча покрай лицето на Глокта и падна в ъгъла, останалото се сгромоляса на пода във вид на прашни парчета натрошено дърво.
— Много мило от твоя страна — промърмори Глокта, — но предпочитам да остана прав.
— Ти!
Глокта видя през рошавата й коса как опулва очи от изненада. Лицето на Арди беше изпито и бледо, не каквото го помнеше. Роклята й беше измачкана и прекалено тънка за студа в стаята. Тя безуспешно се опита да я поприглади с разтреперани ръце, после взе да оправя кичурите на немитата си коса. В следващия момент избухна в гърлен смях.
— Страхувам се, че не съм подготвена да приемам посетители.
Глокта чу тежките стъпки на Фрост в антрето и миг по-късно го видя да изниква на прага със стиснати юмруци.
— Всичко е наред — вдигна пръст Глокта, — чакай отвън.
Албиносът изчезна в мрака на антрето, а Глокта прекоси с куцане скърцащия под на всекидневната.
— Какво е станало тук?
— Оказа се, че баща ми съвсем не е бил в такова добро финансово състояние, както смятаха всички. — Устните й се изкривиха. — Имал е дългове. Малко след като брат ми замина за Англанд, дойдоха да си вземат дължимото.
— Кой?
— Човек на име Фалоу. Взе всички пари, които имах, но се оказаха недостатъчно. После взеха сребърните прибори и малкото бижута, останали от майка ми. Дадоха ми шест седмици да набавя останалата сума. Освободих прислужницата си, продадох всичко, което успях, но искаха още. И пак дойдоха. Преди три дни. Изнесоха всичко. Фалоу ми каза да съм се благодаряла, че ми оставя роклята на гърба.
— Ясно.
Арди пое дълбоко въздух и потрепери, докато го издишваше.
— Оттогава седя пред този прозорец и мисля откъде момиче без приятели и роднини може да изкара някакви пари. — Погледна го в очите. — Сетих се само за един начин. И смея да твърдя, че ако имах кураж, досега да съм го направила.
Глокта издиша шумно през стиснати зъби.
— Значи имаме късмет, че си такава страхливка.
Той измъкна единия ръкав на палтото си и с мъка се заизвива, за да го отърси от гърба си. След като най-после успя, се засуети с бастуна, докато го прехвърляше в другата ръка, за да се отърве окончателно от палтото. Мамка му. Дори жест не мога да направя с малко повече финес в движенията. Най-накрая протегна ръка и залитайки леко, й подаде палтото.
— Сигурен ли си, че нямаш повече нужда от него?
— Вземи го. Така ще ми спестиш обличането на проклетото нещо.
Това предизвика нещо като усмивка на лицето й.
— Благодаря ти — рече Арди и се наметна. — Опитах да те намеря, обаче… не знаех къде си…
— Съжалявам, но сега съм тук. Вече няма нужда да се тревожиш за нищо. Тази вечер ще пренощуваш при мен. Жилището ми не е голямо, но все ще измислим нещо за една нощ. Когато заплувам по корем във водата при доковете, ще се освободи достатъчно място.
— А после?
— Утре ще се върнеш тук. И ще завариш къщата каквато беше.