Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Аз ще изчакам тук. — Витари се стовари на един от столовете и преметна крак върху крак.
— Няма да се наложи да чакаш дълго. Това ли са последните ми думи? — Глокта изруга наум, докато пристъпваше към вратата.
Трябваше повечко да се постарая, да измисля нещо по-възвишено. Поколеба се, когато застана на прага, пое дълбоко въздух и влезе.
Същата просторна овална стая. Същите тъмни мебели, същите мрачни картини по светлите стени, същият огромен прозорец със същата гледка към университета и Кулата на Създателя. Няма скрити под масата убийци, няма притаил се зад вратата палач със секира в ръце. Само Сълт, седнал на бюрото си с писалка в ръка, чието перо се плъзгаше плавно по лист хартия пред него.
— Началник Глокта! — архилекторът скочи и се понесе по лъснатия под към него с елегантна походка и развяна зад гърба бяла дреха. — Така се радвам на благополучното ви завръщане!
Лицето на Сълт изглеждаше съвсем искрено и това накара Глокта да смръщи чело. Беше подготвен за почти всичко друго, но не и за такъв прием.
Сълт му поднесе ръката си и камъкът на пръстена му заискри с виолетови пламъци. С изкривено от гримасата лице Глокта се наведе да го целуне.
— Служа и се подчинявам, Ваше Високопреосвещенство.
Изправи се с мъка. Ха, няма нож в гърба? Междувременно Сълт вече се носеше с елегантната си походка към бюфета и се усмихваше ведро.
— Заповядай, седни, ако обичаш! Не е нужно да чакаш покана.
Откога? Глокта се намести с пъшкане на един от столовете, без много да се задълбочава в търсене на стърчащи от седалката отровни шипове. Сълт беше отворил една от вратичките и ровеше и бюфета. А така, сега ще извади зареден арбалет и ще ме простреля в шията. Но вместо това в ръката му се появиха две чаши.
— Предполагам, готов си да приемеш поздравления? — подхвърли през рамо Сълт.
— Моля? — примигна озадачен Глокта.
— Поздравления! Отлична работа! — усмихна му се Сълт и сложи чашите на кръглата маса.
После свали запушалката от гарафата. Какво да кажа? Какво да кажа?
— Ваше Високопреосвещенство… Дагоска… искам да бъда напълно откровен с вас. Когато напусках Дагоска, градът беше на път да падне. Предполагам, съвсем скоро ще бъде превзет…
— Разбира се, че ще бъде. — Сълт махна пренебрежително с облечена в бяла ръкавица ръка. — Градът беше обречен още от самото начало. Единственото, на което се надявах, беше да дадеш добър урок на гуркулите! И как само го направи, Глокта, а? Наистина, как само ги накара да си платят!
— Значи… всъщност… сте доволен? — Глокта едва се престраши да използва думата.
— Не, аз съм направо очарован! Лично да бях нагласил нещата, пак нямаше така добре да се получат! Некомпетентността на лорд-губернатора, предателството на сина му, перфектна демонстрация на степента на неадекватност на местните самоуправления в кризисни моменти. А предателството на Айдър изложи на показ двуличието на търговските гилдии, съмнителните им контакти и липсата на всякакъв морал! Гилдията на търговците на подправки последва съдбата на текстилната и търговските им права са вече в наши ръце. Двете гилдии си отредиха място на сметището на историята и сложиха край на влиянието на търговската класа! Сега на всички е ясно, че единствено Инквизицията на Негово величество демонстрира безпримерна лоялност пред заплахата на най-върлите врагове на Съюза. Трябваше да видиш лицето на Маровия, когато представих самопризнанията пред Висшия съвет! — Сълт напълни чашата на Глокта догоре.
— Много мило от ваша страна, Ваше Високопреосвещенство — смънка Глокта и отпи.
Както винаги отлично вино.
— И тогава той се изправи пред Висшия съвет и, забележи, пред самия крал и най-отговорно заяви, че ти няма да удържиш града и седмица след началото на атаките на гуркулите! — архилекторът избухна в смях. — О, трябваше да си там и да чуеш с ушите си. Убеден съм, че ще се справи доста по-добре, казах аз. Напълно съм убеден, че ще се справи много добре.
На това му казвам аз сериозна подкрепа.
— Два месеца, Глокта! — облечената в бяла ръкавица ръка на Сълт плесна по масата. — Два месеца! С всеки изминал ден онзи все повече заприличваше на пълен идиот, а аз на герой… така де, ние — поправи се Сълт, — ние сме героите. Аз само трябваше да седя там и да се усмихвам! О, трябваше да ги видиш, с всеки следващ ден отдръпваха по малко столовете си по-далеч от Маровия, по-близо до мен! И миналата седмица гласуваха за повече правомощия на Инквизицията. Девет срещу три гласа. Девет срещу три! Следващата седмица ще стигнем още по-напред, ще видиш! Как успя да постигнеш това, Глокта? — архилекторът го погледна очаквателно.