Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Усети преливащата зад себе си само миг преди щитът да се забие между нея и Извора.
Реагира мигновено. Не даде време на ужаса да я завладее. Измъкна ножа от колана си и се завъртя вихрено към жената, чието приближаване беше усетила. Хвърли се напред, но сплит на Въздух я перна по ръката и я задържа здраво. Друг напълни устата й и я запуши.
Появи се кълбо светлина, смътно синкаво сияние, много по-слабо от това на фенер. Беше сътворено от жена с тъмна кожа и изящно лице. Малък нос, нежни черти. Но беше висока.
- Ти си едно опасно зайче - каза жената. Говорът й беше странен, но все пак се разбираше. Татуировките на лицето й бяха като изящни клонки.
- Да - продължи жената. - Много опасно зайче. Малко Айад биха посегнали към кама толкова бързо, вместо към Извора. Добре си обучена.
Егвийн се задърпа във връзките си. Безполезно. Бяха стегнати. Сърцето й се разтуптя, но нямаше да се поддаде. Паниката нямаше да я спаси. Овладя се с усилие.
„Не - каза си тя. - Паниката няма да ме спаси… но _би могла_ да предупреди Гавин.” Можеше да усети притеснението му някъде наблизо в тъмното. И позволи на страха да се надигне. Вложи в това цялото си грижливо обучение на Айез Седай. Изобщо не се оказа толкова лесно, колкото бе очаквала.
- Движиш се тихо, зайче - каза шарайката, докато я оглеждаше. - Изобщо нямаше да мога да те проследя, ако вече не знаех накъде си тръгнала. Погледна я с любопитство. - Проследи цялото малко представление на Вайлда, нали? Храбро. Или глупаво.
Егвийн стисна очи и се съсредоточи върху ужаса си. Върху чистата паника. Трябваше да привлече Гавин. Бръкна в душата си и разтвори онази малка стегната бучка чувство, което беше затаила там. Страха си да не би отново да бъде пленена от сеанчанците.
Усети го. Ай-дама на шията си. Името. Тули. Име за домашно животинче.
Беше по-млада тогава, но не по-безсилна, отколкото беше сега. Щеше да се случи отново. Щеше да е нищо. Щяха да отнемат самата й същност. По-добре беше да умре. О, Светлина! Защо не беше умряла?
Беше се заклела, че никога повече няма да бъде пленена така. Дъхът й се учести, вече не можеше да сдържа ужаса си.
- Хайде, хайде - каза тъмнокожата жена. Изглеждаше развеселена, макар тонът й да бе толкова равнодушен, че Егвийн не можеше да е сигурна. - Няма да бъде толкова лошо, нали? Трябва да реша. Кое ще ми спечели повече? Да те предам на него или да те задържа за себе си? Хмм…
Изведнъж от другия край на лагера, накъдето бе тръгнал Демандред, се усети мощно преливане. Шарайката погледна натам, но не изглеждаше обезпокоена.
Егвийн усети приближаващия се Гавин. Беше много загрижен. Посланието й бе изпълнило целта си, но той не се движеше достатъчно бързо и беше по-далече, отколкото бе очаквала. Какво се беше объркало? След като вече бе оставила тревогата да изпълзи от скривалището си, тя я връхлетя, заудря я безжалостно.
- Твоят мъж - каза жената от Шара. - Имаш един от тях. Как се наричаха те? Странно, че трябва да разчитате на защитата на _мъж_, но ми казаха, че в тази земя никога не достигате потенциала си. Ще го хванат. Пратих да го заловят.
Както се беше страхувала. Светлина! Тя беше вкарала Гавин в това. Беше довела армията си до разгром. Стисна очи. Беше довела Бялата кула до унищожение.
Родителите й щяха да бъдат убити. Две реки щяха да изгорят.
Трябваше да е по-силна.
Трябваше да е по-умна.
„Не!”
Сеанчанците не я бяха прекършили. Нямаше да бъде прекършена и сега. Егвийн отвори очи и се взря в жената от Шара в меката синкава светлина. Овладя чувствата си и се остави спокойствието на Айез Седай да я загърне.
- Ти си… странна - прошепна жената, без да може да откъсне погледа си от нея. Толкова беше стъписана, че не усети, когато сянката зад нея се раздвижи. Сянка, която не можеше да е на Гавин, защото той все още беше далече.
Нещо се стовари върху главата на жената и тя се свлече на земята. Кълбото мигновено угасна и Егвийн се освободи. Присви се и ръката й стисна ножа.
Някаква сянка пристъпи към нея. Егвийн вдигна ножа, готова да прегърне Извора. Щеше да се издаде, ако се наложеше. _Нямаше_ да се остави да бъде пленена отново.
- Тихо - прошепна сянката.
И Егвийн позна гласа.
- Лейлвин?!
- Тази жена преля - каза Лейлвин. - Ще дойдат да видят какво прави. Трябва да побързаме!
- Ти ме спаси - прошепна Егвийн. - Ти ме _освободи_.
- Държа на клетвите си - каза Лейлвин. После добави, толкова тихо, че Егвийн едва я чу: - Може би даже прекалено. Такива ужасни поличби тази нощ…