Спомен за светлина

Авиенда и айилците връхлетяха през порталите. Изляха се на порой в долината на Такан’дар като две вълни от противоположните склонове на долината.

Авиенда не носеше копие. _Беше_ копие.

С нея бяха двама мъже с черни палта, пет Мъдри, жената Аливия и десет от заклетите в Ранд Айез Седай със Стражници. Никой от тях, освен Аливия, не бе откликнал добре на това, че Авиенда бе поставена над тях. Ашаманите не обичаха да се подчиняват на която и да било жена, Мъдрите не обичаха Ранд изобщо да им заповядва, а Айез Седай все още смятаха, че айилските преливащи са по-долу от тях. Все пак всички се подчиниха на заповедта.

Ранд й беше казал да наблюдава за Мраколюбци сред тях. Не страх го беше накарал да изрече тези думи, а предпазливостта. Сенки можеха да се промъкнат навсякъде.

Тролоците и няколкото мърдраали не очакваха атаката. Айилците се възползваха от това и започнаха да ги избиват. Авиенда поведе групата си към ковачницата, внушителното здание със сив покрив, запреде Огън и свали главата на един от ковачите от раменете му. Тялото стана на камък и започна да се разпада.

Другите преливащи приеха това като сигнал и ковачите на Сянката започнаха да избухват. Казваха за тях, че били ужасни воини с кожа, която отбивала мечове. Може би просто беше мълва, понеже няколко айилци затанцуваха копията с един от тях.

Авиенда не държеше особено да разбере истината. Остави отряда си да довърши първата група ковачи на Сянката и се постара да не мисли много за смъртта и разрушението, които тези същества бяха причинили в чудовищния си живот.

Тварите на Сянката се опитаха да окажат отпор, мърдраалите крещяха и пердашеха отзад тролоците да настъпят и да спрат айилската атака. Щеше да е по-лесно да се спре река с наръч клонки.

След малко тролоците побягнаха. Авиенда и преливащите й стигнаха до ковачниците и загражденията с мръсните пленници.

- Бързо! - каза Авиенда на Стражниците с нея и те разбиха оградите, докато тя и другите нападаха последните ковачи на Сянката. Докато умираха, превръщайки се на камък и прах, те изпускаха полудовършени мечове на Такан’дар върху камъните.

Авиенда погледна нагоре вдясно. Дълга лъкатушеща пътека водеше към пещера в стръмния планински склон. Отворът беше _тъмен_. Приличаше на капан, който изкушаваше светлината да влезе - и никога да не излезе.

Авиенда запреде Огън и Дух, хвърли сплита във въздуха и на пътеката нагоре към Шайол Гул се отвори портал. Четири фигури пристъпиха през него. Жена в синьо, мъничка на ръст, но не и на воля. Възрастен мъж, белокос, загърнат в многоцветно наметало. Жена в жълто, с късо подстригана черна коса, накичена с драгоценни камъни в златен обков.

И висок мъж с коса с цвета на живи въглени. Носеше наметалото си в червено и златно, но под него - проста риза от Две реки. Каквото беше станал и каквото беше някога, загърнато в едно. Носеше два меча, като шиенарец. Единият изглеждаше като направен от стъкло и го носеше на гърба си. Другият беше мечът на Дървоубиеца, крал Ламан, на кръста му. Носеше го заради нея. Глупав мъж.