Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Хи-хи-хи! — захили се мистър Магнус в старанието си да изглежда весел, като се задъхваше от вълнение. — Остават само две минути, мистър Пикуик. Бледен ли съм, сър?
— Не много — отвърна мистър Пикуик.
Последва кратко мълчание.
— Извинете, моля, мистър Пикуик, но… предприемали ли сте някога нещо от този вид? — запита мистър Магнус.
— Искате да кажете дали съм правил предложение за женитба? — уточни мистър Пикуик.
— Да.
— Никога! — енергично отсече мистър Пикуик. — Никога.
— Следователно нямате представа как е най-добре да се започне — рече мистър Магнус.
— Е, може и да съм си изградил някаква представа по този въпрос — отвърна мистър Пикуик, — но тъй като никога не съм прилагал възгледите си на дело, не бих желал да се ръководите от тях при вашите постъпки.
— Много ще ви бъда задължен, ако ми дадете някакъв съвет — настоя мистър Магнус, поглеждайки отново часовника: стрелките показваха почти единадесет и пет.
— Добре, сър — заговори мистър Пикуик с дълбок тържествен тон, с който великият мъж умееше, когато пожелае, да придаде на думите си извънредна внушителност и тежест, — бих почнал, сър, с възхвала на красотата на дамата и нейните изключителни качества; след това, сър, бих намекнал колко недостоен съм самият аз…
— Много добре — рече мистър Магнус.
— Недостоен, но само за нея, имайте това пред вид, сър — изясни мистър Пикуик, — а за да покажа, че не съм напълно недостоен, бих направил кратък преглед на живота си до този момент и на сегашното си положение. С помощта на някои сравнения бих подсказал, че всяка друга жена би приела с радост моето предложение. Тогава бих се разпрострял върху силата на моята любов и дълбочината на моята преданост. В този миг може би бих се поддал на изкушението да хвана ръката й.
— Да, разбирам — рече мистър Магнус. — Това вече е много важна стъпка.
— После, сър — продължи мистър Пикуик все по-разгорещено, докато картината придобиваше все по-ярки очертания пред очите му, — тъкмо тогава бих поставил въпроса си просто и ясно: „Искате ли да се омъжите за мене?“ Имам основателни причини да допусна, че в този миг тя би извърнала глава.
— Смятате ли това за неминуемо? — попита мистър Магнус. — Защото, ако не го стори в подходящия момент, ще се почувствувам доста неловко.
— Смятам, че ще го стори — успокои го мистър Пикуик. — Тогава, сър, бих стиснал нейната ръка и предполагам, предполагам, мистър Магнус, че след като съм направил това — ако естествено не е последвал отказ, — бих нежно отстранил кърпичката (а воден от скромните си познания за човешката природа, смятам, че дамата ще е сложила кърпичка на очите си в този миг) и бих си откраднал една почтителна целувка. Смятам, че бих я целунал, мистър Магнус, точно в този момент и твърдо съм убеден, че ако дамата въобще е склонна да се омъжи за мен, тя би свенливо промълвила на ухото ми своето съгласие.
Мистър Магнус скочи и впи мълчаливо поглед за няколко секунди в умното лице на мистър Пикуик; след това — часовникът показваше единадесет и десет — стисна топло ръката му и изскочи като безумен навън.
Мистър Пикуик закрачи нагоре-надолу из стаята, малката стрелка на часовника последва наполовина примера му и се бе придвижила към единадесет и половина, когато изведнъж вратата се отвори. Той се обърна, очаквайки да види мистър Магнус, но вместо него погледът му срещна веселото лице на мистър Тъпман, спокойния образ на мистър Уинкл и интелектуалните черти на мистър Снодграс. Докато мистър Пикуик ги приветствуваше, мистър Питър Магнус се появи в стаята.
— Моите приятели… джентълменът, за когото ви говорех, мистър Магнус — запозна ги мистър Пикуик.
— Ваш покорен слуга, господа — поздрави мистър Магнус, по видимому крайно развълнуван. — Мистър Пикуик, позволете да ви кажа няколко думи, сър.
И докато говореше, мистър Магнус вмъкна показалеца си в илика на дрехата на мистър Пикуик, замъкна го в нишата до прозореца и рече:
— Може да ми честитите, мистър Пикуик; последвах дословно вашите съвети.
— И всичко мина благополучно, нали? — запита мистър Пикуик.
— Всичко, сър. По-добре не можеше да бъде — отвърна мистър Магнус. — Мистър Пикуик, тя ще бъде моя.
— Честитя ви от все сърце — рече мистър Пикуик и горещо стисна ръката на новия си приятел.
— Вие трябва да я видите, сър — рече мистър Магнус. — Насам, моля. Извинете ни за малко, господа. — Мистър Питър Магнус тръгна бързо в съответната посока, след като измъкна мистър Пикуик от стаята. Той спря до съседната врата в коридора и почука тихичко.