Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не мога да потисна чувствата си, мистър Уелър — рече Джоб след кратко мълчание. — Само като си помисля как моят господар, сигурно подразбрал разговора ми с вашия, ме принуди да избягаме с пощенска кола, а след като убеди милата малка пансионерка да каже, че не го познава, а учителката подкупи да направи същото, изостави младото момиче за нещо по-изгодно! О, мистър Уелър, тръпки ме побиват!
— А, тъй, значи, била работата? — рече мистър Уелър.
— Да, точно тъй — отвърна Джоб.
— Добре — рече Сам, защото бяха вече стигнали до голямата странноприемница, — искам да си поприказваме с тебе, Джоб; и тъй, ако нямаш нищо определено за довечера, нека се видим в „Големият бял кон“ някъде към осем часа.
— Ще дойда непременно — рече Джоб.
— Да, ела — рече Сам и го погледна многозначително, — защото иначе може да поразпитам за теб от другата страна на зелената порта, а тогава, знаеш, може и да те изместя.
— Непременно ще бъда с вас довечера — обеща мистър Тротър, стисна най-поривисто ръката на Сам и си тръгна.
— Внимавай, Джоб Тротър, внимавай — рече Сам, като го наблюдаваше как се отдалечава, — щото този път май аз ще ти стъпя на врата. И тъй ще стане, ще видиш.
След като си каза монолога и проследи Джоб, догдето изчезна напълно от погледа му, мистър Уелър премина с най-голяма скорост пътя до стаята на господаря си.
— Тренировката започна, сър — рече Сам.
— Каква тренировка, Сам? — зачуди се мистър Пикуик.
— Намерих ги, сър — обясни Сам.
— Намери кого?
— Оня чудатия и другия, плачливия, с черните коси.
— Не може да бъде! — възкликна силно развълнуван мистър Пикуик. — Къде са, Сам, къде са?
— Тихо, тихо! — отвърна мистър Уелър; а докато помагаше на мистър Пикуик да се облече, той му изложи подробен план за по-нататъшните действия.
— Но кога ще стане това, Сам? — запита мистър Пикуик.
— Всичко ще стане, когат’ му дойде времето, сър — отвърна Сам.
Дали всичко стана, когато му дойде времето, ще се види по-после.
Глава двадесет и четвърта
Когато мистър Пикуик слезе в стаята, гдето бяха прекарали заедно с мистър Питър Магнус предишната вечер, той завари този джентълмен, изложил голяма част от съдържанието на двете си чанти, кожената кутия за шапки и пакета върху собствената си личност по възможно най-ефектен начин, да крачи нагоре-надолу из стаята в състояние на крайна възбуда и вълнение.
— Добро утро, сър — рече мистър Питър Магиус. — Какво ще кажете за това, сър?
— Много ви отиват наистина — отвърна мистър Пикуик, оглеждайки с добродушна усмивка дрехите на мистър Питър Магнус.
— Да, и аз тъй смятам — рече мистър Магнус. — Мистър Пикуик, пратих й визитката си картичка.
— Наистина ли? — рече мистър Пикуик.
— И прислужникът ми донесе нейния отговор: тя е съгласна да ме види в единадесет — в единадесет, сър, само след четвърт час.
— Наближава мигът — рече мистър Пикуик.
— Да, наближава, наближава — отвърна мистър Магнус, — твърде е скоро, затова не е приятно — нали, мистър Пикуик?
— Доброто самочувствие е от голямо значение при подобни случаи — забеляза мистър Пикуик.
— Напълно съм съгласен, сър — отговори мистър Питър Магнус. — Аз имам доста добро самочувствие, сър. Действително, мистър Пикуик, не виждам защо човек трябва да чувствува някакво стеснение при такъв един случай. Та какво представлява в същност той, сър? Нищо, от което да се срамува човек; това е въпрос на взаимно нагаждане, нищо повече. Съпругът — от една страна, съпругата — от друга. Това е моето гледище по въпроса, мистър Пикуик.
— Съвсем философско гледище — отвърна мистър Пикуик. — Но закуската ни чака, мистър Магнус. Елате.
Те седнаха на закуска, но беше явно, че въпреки хвалбите си мистър Питър Магнус се намираше в порядъчно нервно състояние, главните признаци на което се проявяваха в липса на апетит, склонност към събаряне чайните прибори, вяли усилия за духовитост и неудържим подтик да поглежда към стенния часовник всяка втора секунда.