Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Ето, както виждате, мистър Кленъм — каза Бащата, — такива са тегобите на положението, което заемам тук. Но какво да се прави — дълг към обществото! Уверен съм, че вие най-добре ще ме разберете — длъжен съм да изпълня задължението си.
Кленъм го помоли да не се бави нито миг повече.
— Еми, моя мила, ако си в състояние да задържиш мистър Кленъм за по-дълго тук, оставям с доверие всичко в твои ръце и се надявам, че ще съумееш да сториш нещо, за да накараш мистър Кленъм да забрави — хм — неуместните и неприятни обстоятелства, които се случиха след нашия чай.
Кленъм го увери, че това не го е огорчило и затова просто нямало какво да забравя.
— Драги ми господине — каза Бащата, като свали черната си шапчица и стисна ръката на Кленъм, с което искаше да изрази благодарността си за получаването на писмото и банкнотата през същия следобед, — нека небето ви благослови!
Така най-после целта на Кленъмовото забавяне беше постигната и той можеше да си поговори с малката Дорит, без никой да ги слуша. Меги се смяташе за никой и затова беше тук.
Глава XXXІІ
Още предсказване на бъдещето
Меги седеше край прозореца, надвесена над ръкоделието си, с голямото си бяло боне, чиито прозрачни къдри скриваха и без туй слабо очертания й профил, а здравото й око беше съсредоточено в работата й. Големите къдри и болното й око я отделяха съвсем от нейната майчица, която седеше срещу прозореца. Трополенето и тътренето на крака върху настилката на двора бе много намаляло, откак председателят бе заел своето място; защото по-голямата част от колежаните бяха отишли на музикалната вечеринка. Малцината, които не носеха музика в душата или пък пари в джобовете, се шляеха нагоре-надолу; и познатата гледка на съпругата, дошла да посети затворника, и потиснатият несвикнал арестант, сгушени по ъглите подобно скъсани паяжини, както и още някои тъжни картини, все още можеха да се видят по другите места. Това бе най-тихият час в Колежа, като изключим нощните часове, когато колежаните се облагодетелствуваха от съня. Долитащото възхитено потропване върху масите в салона обявяваше успешното завършване на някой музикален откъс или единодушния възторг на обединените деца от някой тост, или пък реч, произнесена от техния Баща. Понякога нечий извисен глас, по-звучен от останалите, обявяваше на слушателите, че някой наперен бас в момента плува из синия океан или ловува из полето, или тича подир елена, или е в планината, или е сред зелените ливади; ала маршалът на Маршалси си знаеше работата и скоро пак го връщаше тук бързо и безропотно.
Когато Артър Кленъм стана, за да седне до малката Дорит, тя така се разтрепера, че с усилие успяваше да задържи иглата. Кленъм нежно сложи ръка върху нейното ръкоделие и каза:
— Малка Дорит, позволете ми да го оставя настрана.
Тя го послуша и той го сложи настрана. Тогава ръцете й нервно се стиснаха, но той взе една от тях.
— Тъй рядко ви виждам напоследък, малка Дорит.
— Заета бях, сър.
— Но едва днес съвсем случайно научих, че сте посетили онези добри хора, моите съседи. А защо тогава не се отбихте и при мен?
— Не… не знам. Не, всъщност помислих, че сте зает. Сега сте много зает, нали?
Той забеляза разтрепераното й крехко телце и унилото й личице, както и очите, които се свеждаха в мига, в който срещнеха погледа му — видя всичко това с тревога и нежност.
— Дете мое, държането ви е много променено.
Сега вече тя трепереше неудържимо. Внимателно измъквайки ръката си от неговата и слагайки я в другата си ръка, тя остана да седи с наведена глава и силно разтреперана.
— Моя малка Дорит — каза Кленъм състрадателно.
Тя избухна в сълзи. Меги изведнаж вдигна поглед и ги гледа така близо минута; но не се намеси. Кленъм почака, преди да заговори отново.
— Непоносимо ми е да виждам как плачете — каза й той; — но се надявам, че това е облекчение за претовареното ви сърце.
— Да, така е, сър. Нищо друго освен това.
— Да, да! Страхувам се, че се разстройвате повече, отколкото заслужава, за онова, което стана тук преди малко. То е без значение; без никакво значение. Аз просто имах нещастието да се изпреча на пътя му. Забравете го заедно с тези сълзи. Случката не заслужава ни една от вашите сълзи. Ни една ли казах? Аз съм готов дреболии като тази да ми се случват по петдесет пъти на ден, стига с това да ви спестя само миг тревога, малка Дорит.