Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс не можеше да отклони погледа си от Гари. Той вървеше към вратата, отдалечаваше се.
Не намери сили да го понесе.
— Чакай! Чакай ме! Идвам! — извика тя, надигайки се от пода.
Грабна якето си, вечерната си чантичка от „Ланвен“ и го догони на тротоара на „Бромптън Роуд“.
Той я хвана за ръка.
— Промених си решението, няма да ходим на вечеря… Отиваме в моя апартамент. Прекалено силно те желая.
— Но аз съм гладна!
— В хладилника имам една пица.
Гари се събуди рано сутринта, излегнат до Ортанс под пухената завивка. Тя спеше по гръб, отметнала ръка над главата си. Той целуна лекичко зърното на гърдата й, тя тихо изпъшка и недоволно измърмори, още ми се спи, още, умряла съм, и по устните му плъзна усмивка. Придърпа завивката върху себе си, тя промърмори отново студено ми е, дръпна завивката и той реши, че е време да се разсънва. Сънувал бе баща си. Опитваше се да си припомни съня си, но успя да види само края — седнал на една горска полянка, Дънкан Маккалъм протягаше ръка към него…
Явно от тревата, която пуши снощи, го избиваше на сантименталност.
Прогони съня и се измъкна от леглото.
Щеше да отиде да закуси при майка си.
Драсна няколко думи на Ортанс, остави бележката на още топлото място в леглото и излезе безшумно.
В каква бъркотия се набутах?, разсъждаваше Шърли същата сутрин, наблюдавайки спящия в леглото й мъж.
Огледа черното яке и черния панталон, хвърлени на топка на пода. Ботуши и слип. Не размениха нито дума, нахвърлиха се един върху друг… Тя го замъкна в стаята, съблече му якето, разкопча черния панталон, на свой ред се разсъблече скорострелно и двамата се хвърлиха в леглото.
Цялата седмица бе обикаляла с вана. Подготвяше кървавото зрелище, ходеше от кланица в кланица, мъкнеше тежки бидони с желатин, легени с карантии, кокали, подготвяше сценария за хоръра, който се готвеше да представи на учениците, за да ги отврати от промишлено приготвените храни, които поглъщаха с такова удоволствие. Спря се на пилешките хапки… За начало им показа една чистичка, прекрасна, поставена в опаковката си. Пусна кутията по чиновете да я разгледат всички отблизо и заяви с меден глас:
— А сега, искате ли да разберете какво съдържат В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ тези квадратчета, с които се тъпчете толкова лакомо? Внимавайте, показвам! Като изброявам внимателно всичко написано на опаковката, защото вие никога не четете какво съдържа любимото лакомство.
Трийсетината хлапета се бяха вторачили в нея нахално, сякаш казваха: дрънкай си, бабке, няма да се хванем на приказките ти… Тя навиваше ръкави, бъркаше в бурканите, вадеше на показ кървави парчета карантия, черен дроб, момици, парцали кокоши кожи, говежди бели дробове, свински и телешки пикочни мехури, които стискаше между пръстите си, за да шурнат струи екскременти и всякакви мръсотии, кокоши крака, петльови гребени, свински крачета, кървави жилки, които смесваше с литри желатин, лепило, размесваше сместа с грамаден миксер, с който й бяха услужили от кланицата. Преструваше се, че внимателно следи списъка на съставките, напечатани на гърба на опаковката. Хлапетата се кокореха зашеметени, слушаха ужасяващите звуци на разкъсана кожа, хрущенето на смлени кокали, пребледняваха, прежълтяваха, позеленяваха, слагаха ръка пред устите си… Шърли ръсеше сместа с пудра захар, наливаше я отново в миксера; оттам излизаше гъсто, лепкаво розово тесто, което тя разпределяше във формички и мажеше с разни оцветители. После го оформяше, хвърляйки крадешком бързи погледи към класа… Едни бяха легнали върху чиновете, други вдигаха ръка за разрешение да излязат. А миризмата! Тя беше непоносима. Тежка и горчива. Зловоние от разкъсана плът и мръсна кръв се просмукваше във въздуха и давеше гърлото. Чакайте, не съм свършила, обясняваше тя, фиксирайки издевателски учениците, докато доливаше сгъстител и мацаше парчето е четка, от която се точеше течност е цвят на карамел… после триумфално заключаваше: „Ето какво поглъщате, когато си угаждате с пилешките хапки! И още нещо: добре е да знаете, че дали хапките са пилешки, или рибешки, е все тая. В най-добрия случай в тях има 0,07% истинска риба или истинско пиле. В най-лошия — 0,03 процента! Затова отсега нататък решавайте дали ще продължавате да се тровите… Съвременните храни отдавна не се добиват по естествен начин, те се произвеждат индустриално. Произвеждат се по начина, по който току-що ви показах. Нищо не си измислям. Всички варварски съставки фигурират в цифри и букви на гърба на опаковките. Значи, изборът е ваш… дръжте се като овце и ще свършите като котлети!“