Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Може и да стане някой ден.

— Тая приказка им я разказват, но това се случва само с една, не и с останалите деветдесет и девет. Затова всички над трийсет години изглеждат недоволни и нещастни.

Макар в общи линии Хенри да беше съгласен, той не можеше да не изпита удоволствие при вида на обекта, който Шупет бе взела на мушката си. Момичето — беше може би осемнайсетгодишно — явно не се правеше на нищо по-различно от самата себе си. Тя бе това, което баща му би нарекъл чистокръвна порода. Имаше умно, интелигентно лице, което изглеждаше красиво само благодарение на необоримата решителност, личаща в съвършените му черти, но дори и без тях то не би изгубило своята самоувереност и красота.

В своята грациозност, едновременно изящна и дръзка, тя представляваше онзи идеален тип на американско момиче, който кара човек да се чуди дали мъжете не му биват принасяни в жертва така, както в миналия век нисшите класи в Англия са били пожертвани, за да се роди управляващата класа.

Двамата младежи, които излизаха от водата, когато тя влизаше в нея, имаха огромни плещи и безизразни лица. Тя ги дари с усмивка — нищо повече от това, което заслужаваха; щеше да постъпва така, докато се спре на този, който щеше да стане баща на бъдещите й деца, когато ще се остави в ръцете на съдбата. Но дотогава… Хенри Марстън й се радваше, докато гледаше как ръцете й, като две летящи риби, цепеха водата, докато тя плуваше кроул, как тялото й се изпъваше, когато скачаше като лястовичка или се свиваше на две, когато отскачаше от трамплина, как главата й изплуваше над водата и тя отмяташе наперено мокрите си коси.

Двамата младежи минаха край тях.

— Гребат вода тук — каза Шупет — и след това отиват другаде, за да гребат други води. Прекарват цели месеци във Франция, но не биха могли да ти кажат името на президента. Те са паразити, каквито Европа не е виждала от сто години насам.

Но Хенри се беше изправил внезапно на крака и в този миг всички хора на плажа изведнъж станаха. Нещо се беше случило в онези петдесет ярда между безлюдния кей и брега. Русата глава се подаде на повърхността; този път не отметна мокрите си коси, а извика със слаб и изплашен глас: „Au secours! Помощ!“

— Хенри! — изкрещя Шупет. — Върни се! Хенри!

По обяд плажът беше почти пуст, но Хенри и още няколко души вече тичаха към морето; двамата американски младежи ги чуха, обърнаха се и хукнаха след тях. В продължение на няколко ужасни минути пет-шест глави потъваха и изскачаха на повърхността на водата. Шупет, която продължаваше да стиска чадъра си, но едновременно с това успяваше и да кърши ръце, тичаше нагоре-надолу по плажа и викаше: „Хенри! Хенри!“

После дойдоха още помагачи, след което около прострените на брега фигури се струпаха две разрастващи се тълпи. Младежът, който извади момичето, я свести за около една минута, но спасителите видяха много по-голям зор, докато изкарат водата от Хенри, който въобще не знаеше да плува.