Империя на бури

Но кожата на Лизандра си оставаше бледна, а дишането й – неравномерно. Елин преплете пръсти с нейните и ги стисна леко.

Лизандра й отговори със същото, после я пусна и преди да се преобрази, пророни:

– Ще ви дам сигнал, щом съм готова.

Елин просто кимна и остана на брега за момент, наблюдавайки как дългокраката бяла птица полита над блатото към сгъстяващата се тъмнина.

Обърна се към другите тъкмо навреме, за да види как Роуан прави знак с брадичка към Едион, Гавриел и Фенрис.

– Вашата задача е да ги насочите към нас.

– А вие какво ще правите? – попита братовчед й, плъзвайки поглед по трима им с Роуан и Дориан.

– Аз ще започна атаката – обяви Елин с танцуващи в очите й пламъци.

Роуан килна глава към нея.

– Нейно Величество иска да начене атаката. Така и ще стане. А когато онези твари се разпръснат в сляпа паника, нападаме и ние.

Едион я изгледа многозначително.

– Не пропускай този път.

– Задник – озъби му се тя.

С безрадостна усмивка Едион тръгна да донесе още оръжия от раниците им. Грабна по един колчан във всяка ръка и преметна един от лъковете през широкия си гръб до щита. Манон вече беше заела поста си на стената зад тях и слагаше стрела в другия му лък.

Роуан инструктира Дориан:

– Къси атаки. Избираш си цел, най-добре средата на някоя група, и изразходваш само колкото е необходимо от магията си. Не я пропилявай наведнъж. Хубаво е да се прицелваш в главите им.

– А като започнат да кацат? – попита Дориан, оглеждайки терена.

– Дръж щита си вдигнат и нападай само когато е възможно. Гърбът ти винаги да е към стената.

– Няма да допусна отново да му стана пленник.

Елин опита да не се замисля какво значеше това.

От стената над тях Манон, приготвила стрела в лъка си, заяви:

– Ако се стигне дотам, малки принце, ще те убия преди тях.

– Да не си посмяла – изсъска й Елин.

Никой от двамата не обърна внимание на предупреждението й. Вместо това Дориан каза:

– Благодаря ти.

– Никого няма да пленяват – изръмжа Елин и ги остави.

И нямаше да има втора, нито трета атака.

Само първата. Само нейната.

Може би беше време да провери колко дълбок е новият кладенец на силата й. Какво го обитаваше.

Може би беше време Морат да закрещи от ужас.

Елин отиде до брега и скочи на съседния остров от обрасли в трева камъни. Роуан пое мълчаливо след нея, следвайки всяко нейно движение. Чак когато достигнаха следващия хълм, той извърна към нея изопнато в решителна гримаса лице. Очите му бяха също толкова студени, колкото нейните.

Ала този път гневът му беше насочен към нея – по-бесен не го беше виждала от Миствард насам. Тя оголи зъби в зверска, демонична усмивка.

– Знам, знам. Просто добави предложението ми да използвам Ключа на Уирда към списъка с всичките ми ужасни изказвания и постъпки.

Плясъкът на гигантски ципести криле и оглушителните крясъци на илкените най-сетне започваха да ги застигат. Коленете й потрепериха, но тя потисна страха си, съзнавайки, че и Роуан, и останалите щяха да го надушат.