Империя на бури

И в този момент Лоркан го долови.

Беше го усетил само веднъж в живота си досега – онзи съдбовен ден в Миствард. Когато кралицата на Терасен унищожи валгските принцове, когато силата й изригна от дълбоката си бездна като неудържима стихия и разтърси света.

Но онова беше нищо – нищо – в сравнение с мощта, която сега се раждаше с грохотен рев.

Елида се олюля и впери смаян поглед в тинята под краката си, в трептящата блатна вода.

Петстотин илкена летяха в смъртоносен облак към тях. Ала те бяха предусетили предупреждението му и им бяха устроили капан.

А силата... силата, която Елин извличаше от пъкъла, горящ в нея, от огнените дълбини на прокълнатото й тяло... Тя щеше да ги отнесе.

– Какво е... – подхвана немощно Елида, но Лоркан скочи към нея, бутна я на земята и покри тялото й със своето.

После ги обгърна с щита си, гмурвайки се стремглаво, почти неконтролируемо в магията си. Нямаше време за нищо друго, освен да излее всяка капка от силата си в този щит, в единствената преграда, която можеше да ги предпази от изпепеляващата мощ на кралицата.

Не биваше да пилее сили в предупреждения. Защото жестът му навярно щеше да им коства живота.

Белотрън е знаел още в Миствард, че кралицата тепърва ще усвои рожденото си право, че такава сила се явява веднъж на хилядолетия, а ако й служеше...

Двор, който нямаше просто да промени света. Щеше да роди нов свят.

Двор, който можеше да завладее този свят – и всеки друг.

Стига кралицата им да го поискаше. И именно там беше въпросът, нали?

– Лоркан – прошепна Елида с глас, пресекващ или от копнеж по кралицата, или от страх.

Но не му остана време да гадае, защото зверски рев се надигна от тръстиките. Заповед.

И дъжд от стрели, точни и безпощадни, излетя откъм блатата право към двата фланга на моратската войска. Нито една от черноглавите стрели на Фенрис не пропусна целта си. Синът на Гавриел също се оказа точен стрелец. От небето заваляха илкени, а оцелелите се заблъскаха панически с криле, всеки напиращ към центъра на формацията.

Точно там, където кралицата на Терасен запрати пълната мощ на магията си.

***

В момента, в който Лизандра подаде сигнала, че блатните зверове са наизлезли от летовищата си, и се върна на техния остров, в момента, в който илкените се приближиха толкова, че Едион можеше да ги сваля от небето като гъски, кралицата му избухна.

Въпреки че се целеше в противоположната посока, въпреки че Роуан ги беше обгърнал с щита си, огънят го запали.

– Свещени богове! – чу се да казва, докато залиташе назад през тръстиките, отдалечавайки се от огневата й линия. — Проклет да съм!

Илкените в центъра на легиона нямаха време дори да изпищят, преди да ги погълне море от пламъци.

Елин не беше спасителка, в чието име да се обединят, а природна стихия, в която трябваше да оцелеят.