Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Денил се обърна и видя, че в дупката стои висока фигура, очертана от ярката слънчева светлина. Мъжът носеше обикновени дрехи, но лицето му беше скрито в сянка.
— Ти се върна.
Гласът беше познат, но слаб. Денил се обърна и сърцето му се изпълни с надежда, когато видя тялото на Лорлън. Мантията на Разпоредителя беше потънала в прах. Лицето му бе насинено, но очите грееха.
— Да. Върнах се.
Денил хлъцна от изненада, разпознавайки гласа. Той се обърна и се втренчи в Акарин. Прогоненият магьосник влезе в стаята.
— Не! – каза Лорлън. – Не се... приближавай повече.
Акарин спря.
— Ти умираш, Лорлън.
— Знам. – Лорлън дишаше трудно. – Няма... няма да ти позволя да хабиш силата си заради мен.
Акарин пристъпи напред.
— Но тя...
— Спри. Или ще съм мъртъв, преди да стигнеш до мен – изпъшка Лорлън. – Останала ми е само малко сила, колкото да ме държи в съзнание. Трябва просто да я изчерпя по-бързо.
— Лорлън – каза Акарин. – Ще ми е нужна съвсем малко магия. Колкото да те поддържам жив, докато...
— Ичаните дойдат и ме довършат. – Лорлън затвори очи. Забрави ли, че бях лечител? Знам какво е нужно, за да ме оправят. Твърде много магия. А ти ще имаш нужда от цялата, за да ги спреш. – Той отвори очи и погледна към Акарин. – Сега разбирам защо го направи. Защо ме излъга. Безопасността на Киралия е по-важна от нашето приятелство. Все още е. Искам да знам само едно нещо. Защо не отговори, когато те повиках?
— Не можех – отвърна Акарин. – Ако Гилдията разбереше, че съм тук, ичаните щяха да го прочетат в ума на първата им жертва. Щяха да останат заедно. Когато са сами, са уязвими.
— Аха – усмихна се слабо Лорлън. – Разбирам.
Очите му се затвориха отново. Акарин отново пристъпи към приятеля си. Лорлън го погледна.
— Не, недей – прошепна той. – Остани там. Кажи ми...Кажи ми за Сония.
— Жива е – отвърна Акарин. – Тя е...
Макар Акарин да не довърши изречението, устните на Лорлън се разтеглиха в крива усмивка.
— Добре – каза той.
Изведнъж лицето му се отпусна и той издаде продължителна въздишка. Акарин изтича напред и клекна до него. Докосна челото на Лорлън и лицето му се изкриви от болка.
Той хвана ръката му, наведе глава и свали пръстена.
— Лорд Оусън – обърна се той към младия магьосник.
— Да?
— Вие, Посланик Денил и... – той погледна към Фаранд – неговият другар не трябва да казвате на никого, че съм тук. Ако ичаните открият, че двамата със Сония сме се върнали, ще изгубим всякакви шансове да ги победим. Разбирате ли?
— Да – отвърна тихо Оусън.
— Всички ичани, с изключение на един, са в двореца. Напуснете града, докато още можете.
Акарин се изправи и им обърна гръб с едно рязко движение.
Той отиде до дупката в стената. За миг, преди да излезе навън, Денил успя да зърне лицето му. Макар изражението му да беше мрачно, очите му проблясваха под ярката слънчева светлина.
Когато стигна на неколкостотин крачки от покрайнините на копторите, Ротан слезе от пътя. Оттук се виждаше зейналата дупка на мястото на Северната порта. А през нея той можеше да види и още по-голямата дупка във Вътрешната стена.
Разбира се, не беше нужно да влиза в града точно оттам. Винаги можеше да мине през съборената част от Външната стена, която заобикаляше земите на Гилдията. Но Ротан се зачуди защо ичаните бяха избрали да хабят силите си за унищожаването на градските порти. Сигурно бяха научили за пробива във Външната стена от съзнанията на магьосниците, които бяха заловили и убили в Крепостта и в Калия. Може би бяха решили да демонстрират превъзходството си пред Гилдията. Или бяха решили да възстановят изхабената енергия, като тръгнат на лов за обикновени имардинци.
При всички случаи бяха уверени, че силата им, или способността им бързо да я възстановяват, щяха да им спечелят Киралия. Когато Ротан пришпори коня си към гористия хълм зад земите на Гилдията, той почувства нарастващ ужас. Дали нямаше да пристигне твърде късно? Дали нямаше да открие, че Гилдията е унищожена, а ичаните го чакат? Трябваше да се промъкне изключително внимателно.
Когато конят стигна до първите дървета, магьосникът го накара да забави ход.
Гората постепенно ставаше все по-гъста, докато накрая магьосникът не се принуди да слезе от коня и да го поведе за юздите. Пред очите му проблесна образ.
О, не отново...
Той продължи да върви, докато около него се сееше смърт. Този път беше охраната на двореца. Когато видението избледня, Ротан въздъхна с облекчение.