Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
На хакборда на „Земеродно рибарче“ бе извършен кратък обред — Замира благослови мъртвите от двата кораба в качеството си на ръкоположена жрица на Йоно, а след това труповете бяха спуснати във водата, зашити в старо платно заедно с оръжията на Избавителите за тежести. Подир това самите Избавители бяха изхвърлени зад борда без нито дума.
— Не е неуважение — отвърна Утгар, когато Локи го попита шепнешком за това. — Според вярата им те биват обявявани за светци, благословени и прочее любезности от собствените си богове в мига, когато умрат. После можеш просто да изхвърлиш неверниците през борда без лоши чувства. Полезно е да го знаеш, ако ти се наложи някога пак да изтрепеш една тайфа от тях, нали?
Най-сетне действително приключиха с многото работа на този ден. Мастер Нера и екипажът му бяха освободени, за да се грижат отново сами за съдбата си. Под погледите на стрелците на Дракаша, покачени на реите, мрежата от въжета и скоби между двата кораба бе разглобена. „Отровната орхидея“ вдигна лодки и опъна платна и след минути вече плаваше със скорост седем-осем възела на югозапад, оставяйки „Земеродно рибарче“ на дрейф и в безредие подире си.
Локи цял ден почти не беше видял Джийн и като че двамата старателно полагаха усилия да не се приближават един до друг. Локи се бе заловил с ръчен труд, а Джийн беше останал с Делмастро на квартердека. Приближиха се достатъчно един до друг, че да могат да разговарят, чак след като слънцето се скри зад хоризонта и подкараха помиярската вахта, за да получи посвещение.
3
Всички новопосветени и половината от старата компания на кораба бяха на Веселата вахта и поглъщаха ред по ред хубавите източни вина, оплячкосани от „Земеродно рибарче“. Локи разпозна някои от етикетите и реколтите. Вина, които в Камор нямаше да се продават по-евтино от двайсет крони шишето, се лочеха като бира или се изливаха върху косите на празнуващите мъже и жени, или просто ги разливаха по палубата. Орхидеите — и мъжете, и жените, вече нетърпеливо се омешваха с бившите Вестоносци. Получи се спонтанен взрив от игри на зарове, борби и песни, разпявани от разни компании. Навсякъде се правеха предложения — и гласни, и негласни. Джабрил беше изчезнал в трюма с някаква жена от екипажа поне преди час.
Локи наблюдаваше всичко това в тъмното от дясната страна на палубата, точно под издигнатия квартердек. Стълбището не опираше в парапета и там имаше място точно колкото един жилав човек да се напъха удобно между двете. „Равел“ бе посрещнат доста топло и жизнерадостно, докато обикаляше по палубата, но сега, когато си бе намерил уютно убежище, като че не липсваше на никого. Държеше в ръце голям кожен мях, пълен със синьо вино, което струваше колкото собственото си тегло в сребро. Недокоснат.
Отвъд огромната тайфа пияни развеселени моряци той различи Джийн на отсрещния парапет. Локи видя как един силует на жена, много по-ниска от него, се приближи изотзад и протегна към него ръце. Локи се обърна.
Водата изтичаше покрай тях — черно желе, украсено със завъртулки от леко фосфоресцираща пяна. „Орхидеята“ напредваше с добро темпо в нощта. Натоварена, тя бе по-малко податлива на люлеене и пореше вълничките, все едно бяха въздух.
— Когато бях чирак лейтенант, по време на първото си плаване с офицерски меч на кръста, излъгах капитана за една крадена бутилка вино — каза капитан Дракаша.
Говореше меко. Локи се огледа и видя, че е застанала точно над него на предния парапет на квартердека.
— Не само аз — продължи тя. — Всички ние, осмината от чирашката каюта. „Заехме“ я от личния запас на капитана и трябваше да ни стигне умът да я хвърлим през борда, като я изпихме.
— Това… в Сайрунийската флота ли беше?
— Нейно сияйно величество военноморската флота на Вечната Сайруни. — Усмивката на Дракаша бе бял полумесец на фона на мрака, едва видима, като пяната по вълните. — Капитанът можеше да нареди да ни набият с камшици или да ни понижат в чин, или дори да ни оковат за официален съд на сушата. Но вместо това ни накара да откъртим главната рея от гротмачтата. Имахме запасна, разбира се. Но тя ни накара да изстържем смазката от тази, която бяхме свалили… Това е дъбова греда, нали знаеш, десет стъпки дълга и дебела като крак. Капитанът ни отне мечовете и каза, че ще ни ги върнат, ако и само когато изядем главната рея. От край до край, до последната тресчица.
— Да я изядете?
— По една стъпка и четвърт як дъб за всеки от нас — отвърна Дракаша. — Как успяхме, си е наша работа. Отне ни един месец. Всичко пробвахме. Струговахме, стъргахме, варихме, мачкахме. Сто номера приложихме, за да го направим ядливо, и го преглъщахме, по няколко лъжици трески дневно. Повечето от нас се разболяха, обаче изядохме реята.