![Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/5/prorochestvoto-na-valhala-calibre-3-18-0-download.jpg)
Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
Еди хвана сталактита. Обзе го облекчение, когато осъзна, че е сух, и го задърпа. Етерът се разплиска долу, когато го отчупи. Англичанинът го залюля, като използва центробежната сила, за да държи смъртоносната течност, която капеше от кристала, далеч от себе си, след което го заметна през импровизираната барикада.
- Мамка му! - излая Хойт и отскочи назад, за да се предпази от отровния снаряд.
Не успя да се задържи на неравната повърхност и замаха енергично с ръце, за да запази равновесие.
Еди се възползва напълно от това моментно разсейване на врага му, обърна се точно когато Франкс се появи от другия край на счупения мост с готово за стрелба оръжие...
Уайлди изгърмя, куршумът отнесе мъжа и го събори на земята. Той падна по гръб и част от нестабилния под се разтресе, горещата тиня под него се надигна и го погълна. Крайниците на наемника се мятаха енергично, но езерото бързо го засмука.
Англичанинът вече се беше спуснал в другата посока. Трябваше да неутрализира Хойт, преди да се съвземе...
Заобиколи купчината с останки... и откри, че е закъснял.
Наемникът се беше съвзел. Погледите на двамата мъже се срещнаха, когато насочиха оръжията си един в друг...
Американецът стреля първи... но не куршум. Пръстът му беше на спусъка на гранатомета.
Последва нов оглушителен рев и Еди се присви от болката, когато снарядът го удари в рамото.
За щастие, не експлодира. Гранатата трябваше да измине определено разстояние, преди да се задейства, това беше предпазна мярка, с която да се избегне евентуалното нараняване на стрелеца. Снарядът се отклони настрани.
Хойт видя, че Чейс е замаян и изтърва пистолета си. Ухили се триумфално и сложи пръст на спусъка на карабината, за да довърши опонента си...
Отклонилата се от тялото на англичанина граната се удари в сноп кристали... и този път се детонира.
Еди беше хвърлен на земята от взрива, летящи фрагменти се забиха в гърба му. Макар Хойт да беше по-далече, той също пострада от експлозията, един шрапнел се вряза в очите му и той енергично заразтрива лицето си. Наемникът залитна назад, но този път не успя да запази равновесие и падна. Карабината се приземи с приклада напред и подскочи в ръката му.
* * *
Над тях Нина чу експлозията и се опита да се пребори с изтощението си, за да погледне надолу към каверната. Надигащ се облак от пушек маркираше мястото, където гранатата беше ударила - и обезпокоително близо до него тя забеляза съпруга си, той се беше проснал на земята. Хойт се намираше на няколко метра от него, притискаше с ръка лицето си - след което отърси глава и потърси карабината си.
- Еди, внимавай!
* * *
Чейс чу гласа на жена си през звъненето в ушите си. Вдигна глава и видя, че Хойт пълзи към карабината си.
- Няма да стигнеш до нея - изръмжа той и се насили да стане, гневът му му даде сили.
Лицето на наемника беше цялото в рани и кръв, той стигна до оръжието си... точно когато Еди се хвърли отгоре му. Двамата мъже се затъркаляха по нестабилната земя, ручейчета етер се стрелкаха към тях, когато натискаха кристалите: те сменяха позицията си и потъваха.
- Путка такава! - изрева йоркширецът и стовари юмрука си в корема на Хойт.
Американецът изпъшка от болката. Еди се качи отгоре му, стегна силно едната си ръка около врата на наемника, а другата вдигна, за да нанесе втори удар в лицето му...
Хойт опипваше повърхността, намери едно голямо колкото кокосов орех парче от останките и го стовари в главата на Чейс.
- Точно така, копеле гадно! - излая той, когато опонентът му простена от болка. Последва нов удар, Еди отпусна хватката си и падна на една страна. - Хайде, мамка ти!
Американецът скочи на крака, срита англичанина в ребрата и го запрати към ръба на езерото с етер.
* * *
Нина безпомощно наблюдаваше схватката... и тогава забеляза нещо под нея. Приглушени светлини върху някакъв тъмен метал, в който се отразяваше един от светлинните глобуси.
Това беше нейният АК-12. Беше се приземил върху една счупена колона, която се намираше на около два метра и половина под нея.
- Лоугън! - провикна се тя. Бъркли надникна от терасата. - Отивам за автомата. Ти се опитай да вземеш „Чука на Тор“ - трябва да го занесем при етера, независимо от цената!
- Но той е там долу на дъното! - отбеляза ученият и посочи към контейнера, който все още беше заклещен между две пресичащи се ръце от черен кристал.
- Имаш по-голям шанс да стигнеш до него - разстоянието е прекалено голямо за мен, за да го прескоча. Но ти можеш да го сториш, като слезеш по това. - Нина посочи към една от змиевидните колони, която се беше увила около обиколката на ямата, в един момент се сблъскваше с друга издигаща се кристална колона и се отдръпваше назад.