Хюрем. Московската наложница

— Мога да предположа какъв отговор е дал султанът ми.

— Разбира се, че можеш. Написахме му: Ти, Франсоа, кралят на Франция, който търсиш убежище и помощ при нас, знай, че конете ни са оседлани, а сабите ни са препасани в готовност.

Хюрем остана учудена, щом чу в какъв стил е написано писмото. Вярно, че в него падишахът обещаваше помощ, но същевременно величаеше себе си и държавата си, принизяваше онзи, към когото се обръщаше, и демонстрираше, че молителят е нищожество пред него. Хюрем си помисли, че могъществото е точно това. Постара се да съхрани този начин на изказ в едно кътче на паметта си. Отнесена в мисли, тя попита:

— Ами сега какво ще стане?

— Точно в това е въпросът, Хюрем ханъм — каза Сюлейман. — Трябва да решим. Какво да се направи? Да кажем, че ти ще решаваш. По кой път ще тръгнеш? Това е и загадката за мъжа със сабята и детето с пръчката, за която те попитах. Какво ще кажеш сега, след като изслуша и проумя нещата, които ти разказвах в продължение на единадесет дни? Все още ли поддържаш мнението, че трябва да се набие мъжът със сабята?

Изведнъж Хюрем разбра, че балансира върху съвсем тъничко въже. Беше като въжеиграчите, които бе видяла на пазара. Сюлейман бе слушал Ибрахим с дни, но не бе споделил мнението на хърватския чакал. Но и не можеше да се престраши да действа така, както той смяташе за добре. Сега се допитваше до нея. Ако съветът ѝ донесеше победа, Хюрем щеше да триумфира над Ибрахим. Тя реши, че сега е моментът да хвърли заровете. Останалото беше Божа работа.

— Според мен Ибрахим паша мисли погрешно. Длъжна съм да кажа, че мнението на господаря ни в този спор е правилното. Шамарът първо трябва да изплющи върху бузата на Карл V така, че той да не може да се изправи отново. А след него ще накажете и детето-шах.

Сюлейман дълго се взира в жената, която обичаше. От самото начало подозираше, че това момиче не е само една красавица, вдъхновяваща поета, или само едно тяло, пробуждащо желанието. Не спираше да се чуди какво ли се върти в тази хубава глава. Разясни ѝ само за няколко нощи ситуацията в света и гледай какъв анализ направи…

Взе момичето на ръце и обсипа с целувки лицето, очите му, косите, наподобяващи червен пламък.

— Ето това е — каза. — Толкова е просто да направиш преценка. А моите паши, везири и аги спориха, премисляха и обмисляха — и накрая пак не можаха да намерят решение. Карл няма да вдигне ръка срещу нас. Но ако Янош, когото подстрекава, се възползва и завземе дори и една педя от земите ни, облаци ще помрачат бляскавата звезда на държавата ми и няма да последва нищо добро.

Докато падишахът отново задушаваше Хюрем с целувки, продължи:

— Ще препоръчам на Ибрахим паша да не тича час по час за съвети при онази лоена топка венецианския търговец Грити. Ами че ние си имаме Хюрем ханъм тук!