Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Но трябваше ли да се държи с нея като с равна? След дълго колебание реши, че не може жената на падишаха, на самия султан Сюлейман, да смята равна на себе си съпругата на който и да е везир.
Хюрем прие гостенката, седнала върху разкошен диван, облечена с кадифен кафтан в люляков цвят, обсипан с искрящи пайети и обшит по края с кожа от сибирска белка, и антерия, украсена с цветя от сърмени нишки. В интерес на истината много пъти бе пробвала това облекло и стойката си. Бялата ѝ шия беше открита до тайнствената вдлъбнатина, откъдето започваше триъгълникът на гърдите. Хюрем беше ослепителна с островърхата си шапка, върху която бе усукана влашка коприна с пришити диаманти, изумруди и перли, подарък от султан Сюлейман, кои от кои по-ценни.
Съпругата на Искендер паша прекрачи прага и дъхът ѝ секна. Не можа да реши веднага дали този блясък се дължеше на искрящите скъпоценни камъни по Хюрем, които сякаш пламтяха от слънчевите лъчи, падащи от прозореца, или пък невероятната усмивка по лицето на момчето озаряваше всичко наоколо? Гостенката си помисли, че падишахът е бил прав да нарече това момиче Хюрем. Досега не бе виждала друг човек, който се усмихва така лъчезарно.
Хюрем вдигна ръката си с изящно движение, задържа я във въздуха, между пръстите ѝ трептеше кърпичка от чиста коприна, избродирана по краищата с конци в люляков цвят. Леко помръдна с китка и показа кушетката отсреща, където да седне съпругата на Искендер паша. Жената се отправи към посоченото място и Хюрем забеляза вълнението, но все още не разбираше на какво се дължи то. Защо ли съпругата на самия дефтердар се стъписваше пред една наложница, пък била тя хасеки? Но жената сякаш бе омагьосана, бе пленена от решителната поза, от погледа и усмивката на момичето. Намести се на кушетката, а Хюрем отпусна спокойно ръка в скута си.
Жената я виждаше като порцеланова статуетка. И какъв огромен пръстен има! Искендер никога не ѝ бе подарявал толкова голям диамант. И тя изсумтя: „Скъперник, какво друго да се очаква от него…“.
Под златотканата антерия видя пръстите на краката на Хюрем, показали се лекичко, сякаш искаха да надзърнат какво става. И чехлите ѝ, в цвета на кафтана, бяха обшити с пайети. Хюрем бе събрала стъпалата си едно до друго като послушно дете.
Когато съпругата на Искендер паша вдигна глава, тя срещна очите на момичето. Значи това бяха очите, за които не спираха да говорят. Какъв дълбок поглед, сякаш проникваше в душата на човек. Жената изведнъж се почувства като разголена пред Хюрем. А специално за приема бе облякла най-тежката си рокля. От черното багрило веждите и очите ѝ изглеждаха тъмни като въглени. Ружът, който бе нанесла върху мургавите си страни, напомняше на Хюрем за смешниците по пазара. Проучваше жената с поглед, без да издаде нещо с изражението на лицето си. После Хюрем наруши настъпилата тишина:
— Посещението ви много ни зарадва. Направи ни щастливи. Казаха ми, че името ви е Семиха.
Някакво поточе ли бълбукаше? Или пък стаята се изпълни с мелодията на бързоструйна рекичка? Докато Семиха ханъм се опитваше да открие източника на звука, Хюрем добави:
— Надявам се, че сте в добро здраве. Тъй като често чуваме господаря ни с одобрение да споменава името на почитаемия паша, изключително се зарадвахме, когато ни беше съобщено за желанието ви да ни посетите.
Това изречение съдържаше всичко. Гордост, самочувствие, хвалебствие, превъзходство над седящия отсреща, дори и малко любезност. Но високомерие и презрение — в никакъв случай. Хюрем добре знаеше докъде беше редно да стигне.
Още с влизането си жената бе приела това превъзходство.
— Аз също съм изключително доволна, задето изпитах щастието да ви видя — каза тя.
За момент замълча. Колебаеше се дали да каже нещо или не. Накрая изрече на един дъх:
— Оказахте се още по-красива, отколкото ви описват. Бог да ви пази от уроки.
Щом видя, че не ѝ оспорват превъзходството, Хюрем се успокои. А когато напрежението я напусна, започна да се държи по-приятелски.
— Валиде султан и сестра ни Хатидже султан — съпругата на Ибрахим паша, често казват, че уважаемият паша е късметлия. Щом ви видяхме, разбрахме колко са прави. Пашата притежава истинско съкровище.
Съпругата на Искендер паша показа задоволство от тези мили, ласкави думи. Изражението ѝ на учудване и възхита, появило се на лицето ѝ още с влизането, отстъпи на лека усмивка.
— Много сте любезна — измърмори тя.
През това време Хюрем се направи, че силно се интересува от брошката с големината на юмрук, която жената бе закачила небрежно на яката си.