Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Затова аз първо бих се обърнала към мъжа със сабята и бих го зашлевила. Дори и през това време детето да ме нападне в гръб, в края на краищата е само дете, а в ръцете си има пръчка. Ще победя мъжа със сабята и после ще сложа момчето върху коленете си и хубавичко ще го натупам.
Султан Сюлейман избухна в смях.
— Точно така. И ние мислим точно като теб. Обаче Ибрахим паша се е заинатил, че непременно трябва първо да се справим с детето.
Сюлейман се изправи на крака и продължи да се смее, докато обикаляше стаята от край до край, после се обърна, взира се дълго в очите на Хюрем и накрая тръгна към нея, сякаш бе взел някакво решение. Протегна ръце и каза:
— Ела! — После вдигна момичето, заведе го до гравираната със слонова кост маса и му заповяда, посочвайки един стол. — Седни.
Той се намести срещу нея.
— Сега ме слушай, Хюрем ханъм… — каза султанът.
За първи път тази вечер тя получи урок по политика. През следващите десет нощи непрекъснато и без почивка падишахът разказваше на Хюрем за ситуацията в света. Обясни ѝ равновесието в Европа. За първи път тя чу за Карл V и Сефевидите[92]. Научи, че Карл е огромният мъж със сабята, който заплашва Османската империя, а момченцето с пръчката е едва деветнадесетгодишният шах на Иран — Тахмасп I от династията на Сефевидите. Император Карл, окичил на главата си короните на Испания и Германия, се опълчваше срещу стремящия се към господство в Европа Сюлейман и подстрекаваше страните, подчинени на Османската империя, включително Полша и руснаците — Хюрем наостри уши при тези думи на падишаха. А пък Тахмасп създаваше раздори, за да привлече живеещите в Анадола мюсюлмани към своята секта — къзълбашите.
Хюрем всяка вечер слушаше падишаха с широко отворени очи. Питаше го разни неща, а от отговорите на султана възникваха и други въпроси. Сюлейман се учуди на мъдростта във въпросите на момичето. А Хюрем усещаше как от погледа ѝ падат завеса след завеса. Започна да осъзнава страховитите мащаби и отговорността на силата, която искаше да притежава. Сега познаваше света по-добре. Вникна и в делата на Османската империя. Разбра защо победата над Родос бе повод за голяма радост.
През единадесетата нощ Сюлейман каза:
— Такова е положението. Макар и да е немощен крал на нищожно парче земя, голямо колкото крайчеца на империята ми — властник на страна, наречена Испания, — Карл проявява наглостта да се провъзгласи за император на Рим[93].
В очите на падишаха горяха пламъци. Гласът му се извиси, сякаш Карл стоеше срещу него:
— Ама че нахалник! Не знае, че Рим отколе е паднал! Ако има град, достоен да носи това име, то това е Източен Рим[94], чиято корона прадядо ми Завоевателя взе и сложи на главата си. А сега ние седим на престола му. Да не би победната сабя вече да не е в ръцете ни, че въртиш интриги зад гърба ни?
В гнева си падишахът се изправи и започна да обикаля около масата.
Хюрем следеше всяко движение на мъжа си, без за миг да отделя поглед от него, и запаметяваше всяко негово изречение. Изпитваше странно чувство — сякаш се раждаше за нов живот. Магията и страстите на политиката възпламеняваха кръвта ѝ. Вече разбираше, че силата и властта, към които се бе устремила, са много повече от трон, на който да седне, и от корона, която да сложи на главата. Без да забележи, султан Сюлейман замесваше една нова Хюрем от тестото си.
Младият падишах ядосано удари с юмрук по масата.
— Ние няма да дадем без война трон, спечелен с меч. Ние сме на римския престол. Ела си го вземи, да те видим имаш ли толкова смелост! — извика той.
Хюрем подскочи от неочаквания трясък, който ѝ се стори като топовен гръм. Сюлейман се бе разпалил, дори не забеляза, че Хюрем се стресна. Известно време гледаше в пространството пред себе си със замислен поглед. И изведнъж се обърна към Хюрем с широко отворени очи.
— Сега подстрекава срещу нас унгарския крал Янош[95] и германците — каза султанът. — Подтиква към бунт онези, които склониха глава пред нас. Страх го е да се изправи срещу ни, но умело разравя огъня с ръжена.
Падишахът се поуспокои и отново седна на стола срещу Хюрем. Сега гласът му омекна, сякаш споделяше с приятел:
— Получихме писмо от майката на френския крал Франсоа. Демонът Карл го е пленил и го е затворил в тъмница. А майката на краля ни умолява да спасим сина ѝ.
— Какво направи господарят ни?
— Ако беше ти, какво щеше да направиш?
— Не бих си запушила ушите за молбата на една майка.
— И какво мислиш, че сме решили ние?
92
Династия, управлявала (1502–1736) земите в днешния Иран, Азербайджан, Афганистан, Армения и други (бел, пр.).
93
Карл V е император на Свещената Римска империя от 1519 г, до неговата абдикация през 1556 г. (бел, пр.).
94
Става дума за Константинопол (бел, пр.).
95
През 1528 г. Ян Заполски получава подкрепата на султан Сюлейман и се обявява за крал на Унгария под името Янош I (бел, пр.).