Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Ах, засмяна красавице! Какво ти наказание? Защо говориш за еликсира на смъртта? Да пази Бог! Ако знаем, че някъде има еликсир на живота и той е нужен на нашата любимка и че щом го изпие, тя ще стане безсмъртна, дори и билето да се намира в търбуха на седмоглав змей, пак ще го вземем и ще ти го донесем. Съмняваш ли се?
Хюрем усети как от внезапното успокоение ѝ се завива свят.
— Обаче — продължи падишахът — сме обхванати от такива дълбоки мисли, че не сме усетили кога си дошла.
Хюрем стисна ръцете му.
— Дали ще прекрачим правата си, ако ви попитаме какво е онова, което ви е принудило да потънете в размишления толкова, че да не забележите обичащата ви робиня Хюрем?
Сюлейман погали ръцете на момичето и го целуна по бузата. Чудно нещо бе животът! Дори само омайното ухание на Хюрем бе достатъчно да го отдалечи от мъките му. Сложи момичето да седне на един диван и като кръстоса отново ръце зад гърба си, продължи да обикаля ядосано натам-насам.
Безмълвна, Хюрем изчака мъжът да приключи с размишленията. И тя имаше за какво да мисли: „Аз не съм като Хафса султан. Тя е била наложница, дадена на Селим, за да му стане жена. Съдбата ѝ е помогнала. А пък аз сама избрах пътя си. Сама пожелах да стана жена на Сюлейман. Станах наложница, за да споделя трона му. Никой не ме е нагласил наготово като Хафса. Набелязах си цел — от наложница да стана султанка. Започнах да уреждам престола за синовете си още преди да са се родили. Затова вървя по тъничка пътека между живота и смъртта. От двете ми страни има пропаст. Една грешна стъпка ще погуби и мен, и децата ми. А съдбата ми е в устните на този мъж, който лека-полека е започнал да се изгърбва от тежестта на товара, под който се намира. Ето защо ще трябва да съм предпазлива. Да обмислям, да правя сметки. Да напредвам стъпка по стъпка.
Реши да не повдига сега въпроса за религията пред Сюлейман. Нямаше да е правилно, ако заговореше за това, докато падишахът размишлява угрижено. Каза си, че трябва да поизчака още, преди да направи голямата крачка. Пък и може би това беше Божи знак. Значи Богородица не искаше Хюрем да пристъпи към осъществяване на замисъла си. Девойката изведнъж си помисли, че се движи също като ротата на еничарския оркестър — три стъпки напред, една назад. Сега бе време да отстъпи. Или поне да спре и да изчака, време беше да брои на място.
Точно тогава падишахът се закова пред Хюрем. Щом видя усмивката по лицето на момичето, попита:
— Какво става, Хюрем ханъм, да не се смееш на безизходицата на самия Сюлейман?
Хюрем се отърси от мислите си и каза истината:
— Кой има право да се смее на владетеля, та и робинята Хюрем да се осмели на подобна наглост? Сетих се, че животът прилича на марша на военния оркестър, затова се смея.
— Маршът на оркестъра ли?
— Да. Животът никога не хваща само една посока, за да върви по нея. Като мехтерите — ако направят три крачки напред, после се връщат една назад. Не може да има вечно щастие или постоянна мъка! — А после с надежда да върне разговора към въпроса, който падишахът остави бея отговор, Хюрем промърмори: — Пък и може ли владетелят на света, шах Сюлейман, да бъде в безизходица?
Замислен, султанът каза:
— Трябва да взема решение, Хюрем… — А после попита, сякаш току-що се бе сетил: — Я кажи, от едната страна стои огромен елмаз, а от другата — мъничко, обикновено камъче. Кое от двете трябва да взема?
— За какво му е камъче на Сюлейман хан? Разбира се, че трябва да вземете елмаза — отговори Хюрем спонтанно.
Падишахът поклати глава.
— Ами ако има двама мъже, хвърлили око на имота ти? Единият идва срещу теб със сабя в ръце. Другият е още момче — държи тояга, с която те ръчка постоянно. На кого трябва да удариш плесник?
Мигайки с очи, Хюрем погледна падишаха, седящ до нея.
— Вие май изпитвате робинята си. И без това Сюлейман хан отдавна вече е направил избора си — каза тя.
— Мила, да кажем, че не съм. Ти какво ще правиш срещу двама такива врагове? Кого ще зашлевиш първо?
Хюрем се направи, че мисли за момент.
— Лесно е да се набие дете. И половин плесник му стига. Ще му вземеш тоягата от ръцете и ще я стовариш на главата му. Но докато се занимаваш с него, другият ще те нападне в гръб със сабята и можеш да намериш смъртта си.
Момичето замълча. Огледа с невинен поглед падишаха, за да види какво впечатление бяха оставили думите върху него. Забеляза съгласие с казаното в погледа му и продължи: