Хюрем. Московската наложница

Когато Хюрем влезе в стаята на Сюлейман с намерение да започне осъществяването на плана, тя се стресна. Падишахът обикаляше стаята като лъв, затворен в клетка. Дори не бе свалил от главата си тюрбана, украсен с щраусово перо над рубин с големината на длан, окръжен с два реда диаманти. Бе сключил ръце зад гърба си и крачеше гневно ту към едната, ту към другата стена, а кафтанът му се развяваше. Дори не забеляза, че Хюрем се бе вмъкнала безшумно през вратата. Тя видя мрачния му поглед и се уплаши. Да не би Хафса султан да му беше разказала за разговора си с нея и падишахът да се беше разгневил, защото бе разгадал скрития смисъл в думите „Всеки върви по пътя, който му е предначертала съдбата. Става онова, което Господ е предопределил за нас. Ако на челото на Мустафа хан е записан тронът на Сюлейман, значи така трябва да бъде“…

За всеки случай Хюрем сложи непробиваемата си броня — както всеки път, разтегна устни в най-завладяващата и съблазнителна усмивка и тръгна, сякаш се плъзгаше, към падишаха. Знаеше, че султанът не може да устои на това.

Султан Сюлейман обърна глава, щом чу шумоленето от полите на Хюрем. Но мрачното изражение по лицето му не изчезна. Младият падишах сякаш вътрешно си правеше равносметка.

— Кое е онова, което лишава робинята Хюрем от усмихнатото лице на Негово Величество и от сладкодумието му? Ако сме сбъркали някъде, кажете ни, та сами да определим наказанието си.

Дори и кокетството на Хюрем не се оказа достатъчно, за да разсее облака в очите на Сюлейман. Падишахът я изгледа и я попита със студен глас:

— Какво е наказанието, което ще си определиш?

Хюрем усети, че се вледенява до кости. Господи, нещо бе станало. Бе прекалила. Започна да се вайка наум, че прибърза. Може би в покоите си Хафса султан е размишлявала върху думите на момичето и бе разбрала, че те намекваха: „Ако в съдбата на принцовете ми има престол, правото е тяхно“. Навярно така е станало. Значи майката беше отишла да я наклевети пред сина си. Хюрем наведе глава. Отпусна безпомощно ръцете си.

— Какво да правим, веднага ще се оттеглим от покоите на Негово Великолепие и ще се накажем да не виждаме прекрасното му лице, докато господарят не ни удостои с благоволението на своята прошка. Но ако кажете, че тази присъда не е достатъчна, макар за нас да е по-лоша от гибел, без страх ще приемем, че е време да изпием еликсира на смъртта.

Султан Сюлейман едва сега се събуди от света, в който се беше отнесъл. Погледна Хюрем, сякаш току-що бе застанала пред него. Какви ги говореше това момиче? Облаците лека-полека започнаха да се разсейват. Мракът в очите му се превърна в светлина. Протегна ръка, хвана брадичката на Хюрем и повдигна главата ѝ. През росните си мигли тя видя, че падишахът се усмихва, и си отдъхна.