Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Първо Карл трябва да бъде зашлевен. При това с такъв плесник, че следата от петте пръста на господаря ни да не се заличи от физиономията му.
И Сюлейман бе направил това. Бе ударил такъв плесник, че цялото равновесие на Европа се бе нарушило.
Падишахът и победилата армия бяха посрещнати в Истанбул с подобаващо за триумфа им великолепие. Заедно с децата си Хюрем чакаше на пътя съпруга си — завоевателя на Унгария. Точно както при завръщането си от Родос, Сюлейман я целуна по челото.
— Ти ме дари с победа и с необятна страна, Хюрем ханъм.
Тя го прегърна и целуна ръцете му.
— Да е свещена войната ти, Сюлейман Гази. Мечът на Негово Величество султана извоюва победата. Робинята Хюрем каза само, че вярва в правотата на неговото решение, нищо повече.
— Не, не — засмя се падишахът и се наведе към ухото ѝ. — Дори и Ибрахим знае, че тази победа е твое творение.
Хюрем дръпна учудено глава.
— Наистина ли? Как реагира Негово величество пашата на тази шега на господаря ни?
Сюлейман се забавляваше. Избухна в смях от задоволство.
— Какво друго да каже освен: „Хюрем хасеки задмина мнозина от нас във външната политика“.
Тя не се стърпя — прегърна Сюлейман и го обсипа с дъжд от целувки пред децата им. Падишахът взе в прегръдките си мъничкия принц Баязид, който бе едва на годинка. Сложи Михрибан султан да седне на едното му коляно, а принц Селим — на другото.
— Ела да те видя, храбри мой принце. Колко си пораснал, откакто не сме те виждали! — каза султанът и придърпа и Мехмед до себе си.
Момчето сложи едната си ръка върху рамото на баща си и седна послушно, като се доближи до братята и сестра си със самочувствието на по-голям.
Внезапно Сюлейман каза:
— Знаете ли, ако и големият ви брат Мустафа хан беше тук, щастието ни щеше да е безгранично.
Думите бяха казани на децата, но Хюрем знаеше, че всъщност са отправени към нея. След победата и уважението, които бе спечелила, Мустафа и Гюлбахар вече не представляваха опасност за нея. Поне засега. А когато Хюрем пуснеше в ход новия си план, с който да изненада Сюлейман, Гюлбахар нямаше да има значение.
— Тогава какво чакате, Ваше Величество — измърка тя. — Заповядайте да доведат в Истанбул смелия ни принц и Гюлбахар хасеки. Достатъчно дълго живяха далеч от нас.
Падишахът не отговори нищо. Само вдъхна от уханието на Хюрем, за което беше копнял.
Хюрем бе раздвоена — постоянно изживяваше вълнението от посрещането, но и с дни се мъчеше да разгадае смисъла зад думите на Сюлейман.
И много се учуди, когато един ден Мерзука каза:
— Съпругата на Искендер паша иска да те посети.
Какво можеше да иска от нея жената на самия дефтердар[102]? Веднага започна да събира сведения за Искендер паша. Той беше един от най-доверените хора на Сюлейман. Бяха му поверени имуществото, стоките и хазната на държавата. Макар и не колкото Любимеца Ибрахим, все пак беше много богат. Никой не знаеше на колко възлиза състоянието му, но Хюрем бе сигурна, че мъжът, пазител на държавната хазна, едва ли е бедняк.
Падишахът не вярваше на нито една клюка, изречена срещу Искендер паша. А когато му дойдеше до гуша, отсичаше:
— Няма да поверим имуществото на държавата на един бедняк без пукната пара. Разбира се, че нашият сановник трябва да е богат, за да не пипа хазната и собствеността ни. Да не изпитва необходимост да краде.
Какво ли бе накарало съпругата на този влиятелен паша да посети Хюрем няколко седмици след като султан Сюлейман се завърна в Истанбул след паметната победа?
Когато Мерзука съобщи, че съпругата на Искендер паша е дошла Хюрем все още си блъскаше главата над този въпрос. Тя дълго мисли, подготвяйки се за тази среща. Не знаеше каква е целта на посещението, но един вътрешен глас я предупреждаваше, че то е важно. Дори и жената да нямаше определено намерение, това, че идва, бе само по себе си сериозно, подсказваше вътрешният ѝ глас. А Хюрем винаги се вслушваше в него. Тя бе първият ѝ посетител извън харема. Съпругата на един от най-важните сподвижници на султан Сюлейман идваше до нейната врата. Това означаваше ли, че я приемат и извън харема? И вече не гледат на нея като на една обикновена наложница или като на хасеки, чиято съдба зависи от някое мимолетно настроение на падишаха? Тогава как трябваше да се държи със съпругата на началника на държавната хазна? Как да я посрещне? Като наложница ли? Тя се възмути на себе си и реши в никакъв случай да не показва слабост, защото вече не беше обикновена наложница.
102
Министър на финансите в Османската империя (бел, пр.).