![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Есма не можеше да повярва, че някоя жена можеше да крещи така в двореца на султан Сюлейман. Стоеше с широко отворени очи, с притиснати до гърдите ръце, престанала бе и да чува.
– Дали е Гюлбахар, дадъ?
Сама не си чу гласа, но Есма веднага отрече с глава.
Отново се разнесе вик, който заглуши останалите женски гласове.
– Изгорях, жени! Моля те, Аллах, нека да се пече на шиш в ада, който ме хвърли в огъня!
Открояваше се и гласът на Шетарет Баджъ:
– Почакай де! – тревожно й говореше тя. – Млъкни! Успокой се, красавице!
– Не мога! – викаше жената. – Изгоря ми душата, не мога да се успокоя! Заведи ме при Хюрем султан! Тя ще ме разбере!
И двете не се стърпяха повече. Отвориха вратата да погледнат към разбуненото женско стълпотворение. Сред бъркотията Михримах видя Мерзука.
– Лельо! – спусна се към нея. – Какво става? Коя е тази жена?
– Семиха ханъм!
– Семиха ханъм ли? Тази, която идва често-често на гости при майка ми ли? Съпругата на главния ковчежник Искендер Челеби ли? Тя ли?
Мерзука й кимна с глава и продължи да тича към покоите на Хюрем Последва я и Михримах.
– Какво иска? Защо вика така?
– Ибрахим паша изпълнил в Багдад смъртна присъда над съпруга й.
– Какво?!
Начаса пред очите й изникна образът на Искендер Челеби от заседанието на Дивана, което баща й я накара да наблюдава тайно. Спомни си, че този човек й беше станал симпатичен, защото не беше лицемерен.
– Но защо?
– Не знам, не знам!
Влетяха в покоите на майка й като вихър. Дочула врявата, Хюрем посрещна дъщеря си и приятелката си още на прага.
– Каква е тази суматоха, Мерзука? Кой нахалник вдига на главата си Велия дом на господаря?
Мерзука й отговори смутено:
– Семиха ханъм!
Студенината в гласа й порази дори и Михримах.
– Семиха ханъм ли? Никой не ми е съобщил, че ще идва. Бързо я доведете при мен. Какво е станало? Защо вика така?
– Ибрахим паша... – бавно и натъртено отговори Мерзука – изпълнил смъртна присъда над Искендер Челеби.
И на двете им се стори, че писъкът на Хюрем се открои над всички други, изпълнили целия харем гласове.
– Какво!? Не може да бъде! Смъртна присъда ли? Искендер Челеби? Как така, как?
Хаотичното тичане на Хюрем из стаята засили още повече паниката, която ги беше обхванала.
– Доведете Семиха ханъм! – заповяда запъхтяна Хюрем. – Трябва всичко да разбера! Веднага! Да не губим и минута!
Мерзука се върна в коридора, а Хюрем хвана Михримах за китката и я стисна. В очите на майка й танцуваха налудничави искри, това я изуми. Все едно се радваше, все едно беше очаквала този момент. Успя само да промълви:
– Мамо?
– Шшшшт! – даде й знак да мълчи. – Въжето, което е прекършило живота на Челеби, скоро ще се увие и около врата на Ибрахим. Настъпи щастливият ни ден! Вратата към везирството на бъдещия ти съпруг и към падишахския трон на батко ти е отворена! Очерта се и пътят към ада за сина на Гюлбахар!
***
Разговорът на майка й със Семиха ханъм я продължи пет минути, я не!
– Ти остани тук, Семиха ханъм! Ние с дъщеря ни ще отидем при господаря да му обясним какво става. Бъди спокойна! Справедливостта на султан Сюлейман ще възтържествува и няма да прости на убиеца твоята горест! Хюрем ти го обещава! Бъди спокойна! – рече Хюрем и излезе от стаята си.
И Михримах тръгна към вратата след нея, нали я държеше за ръката.
– Мамо?
– Тичай! – подхвърли й Хюрем. – Желязото се кове, докато е горещо! Докато раната още кърви, да подготвим часа на разплатата!
Михримах никога не беше виждала баща си толкова бесен. Отдавна му го бяха съобщили. Естествено, че отчаяните писъци на Семиха ханъм бяха стигнали и до неговите уши.
– Какво е това, Хюрем ханъм? – впи очи в очите на жена си. – Зет ни да не е полудял? Погубва ли се човек като Челеби? Дори и да се е провинил в нещо, не можа ли да изчака, докато отидем ние? Какво е било толкова спешно, та да тикне в ръцете на палача човека, на когото съм поверили цялата си хазна?
Михримах очакваше майка й да налее масло в огъня. Тъкмо й се бе удал удобният случай да го насъска срещу Ибрахим, да се смили над Семиха ханъм, да разпали още повече гнева на баща й. Обаче не се случи нищо подобно.•
– Не се гневете, Ваше Величество, султане мой! – Гласът й беше нежен като трелите на най-съкровена песен. – Вероятно негово превъзходителство великият везир е узнал нещо. Иначе защо ще извърши такова зло?
Михримах се втренчи изумена в майка си, баща й подскочи от яд.