Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Въздухът напусна дробовете на канима, превръщайки ръмженето в квакане, и преди той да успее отново да вдиша, Тави стисна едно от широките му уши в желязна хватка и опря върха на меча си към гърлото му.
— Аз съм Руфус Сципио — спокойно каза Тави. — Капитан на Първи алерански легион. Защитникът на Елинарх. Аз стоях пред безбройните редици на вашата армия сам и без оръжие. Аз собственоръчно убих заклинателя на кръв Сари. И — добави той, — победих Насаг на лудус. Дойдох да говоря с Насаг и ти ще ме заведеш при него.
Воинът-каним няколко секунди тъпо го гледаше. После той отмести поглед настрани и леко наведе глава, излагайки гърлото си.
Тави пусна ухото на канима и повтори жеста му, но почти символично. Ушите на канима трепнаха, което Тави разпозна като движение, означаващо удивление.
Тави свали меча си и се отдръпна назад, но не си позволи да се отпусне. После прибра оръжието в ножницата и кимна на канима.
— Ставай. Хайде, размърдай се.
Канимът изръмжа, докато ставаше, но след това отново наведе глава настрани и махна на останалите каними. Той се обърна към центуриона-алеранец и заговори на изкривен алерански:
— Оставям те да отговаряш за поста, центурион.
Центурионът погледна от канима към Тави, лицето му изразяваше множество съмнения, но той отдаде чест на канима по алерански маниер и започна да раздава заповеди на другите хора.
Канимът изръмжа към своите сънародници и канимите се построиха около Тави, който отново се качи на коня си и тръгна напред, държейки се близо до фургона.
— Как е той? — обърна се той тихо към Варг и погледна смъртно бледото лице на Ерен.
— Спи — отговори Варг. Канимът държеше перото, което все още стърчеше от разреза в гърлото на Ерен, позволявайки му да диша.
— Алеранецо — каза Кайтай с нотка на упрек в гласа си. — Ако трябва да управлявам фургон, би било хубаво от твоя страна да ми позволиш да участвам в бой.
Варг изненадано трепна с уши.
— Следващия път — каза й Тави. Той погледна Варг и изви вежди в безмълвен въпрос.
— Имаш ужасно произношение — каза Варг. Той погледна към канимския воин, който раздаваше команди на своите хора, когато тяхната група и новият й конвой потеглиха. — Но ти го накара да те разбере, гадаре. Когато го нарече „безполезен“, може би това беше повече, отколкото трябваше, за да го ядосаш.
Тави изсумтя.
— Тази дума оскърбителна ли е за твоите съплеменници?
Варг отново изсумтя.
— На подобен вид служба в тила често се назначават прекалено агресивни млади воини, за да се научат на сдържаност. И те често са обидени от това.
Тави кимна в знак, че е разбрал.
— Радвам се само, че не трябваше да убивам никого, за да мина.
— Защо? — попита Варг.
Тави погледна отново към канима. Въпросът беше зададен с неутрален, почти небрежен тон, но Тави почувства, че за Варг това означава повече, отколкото искаше да покаже.
— Защото това би било напразна загуба на живот, който би могъл да бъде полезен другаде — каза той.
Варг внимателно го погледна.
— И може би защото не всички твои съплеменници изпитват удоволствие да убиват заради самото убийство.
Тави си помисли за студените, влечугоподобни очи на Наварис, и потисна потръпването си.
— Може би.
Ниско, замислено ръмжене заклокочи в гърдите на Варг.
— Мисля, че започваш да ни разбираш, гадара. И може би аз започвам да ви разбирам.
— Това — каза Кайтай със саркастичен тон — би било прекрасно.
Те стигнаха до Мастингс посред бял ден.
Тави веднага забеляза, че канимите са превърнали града в истинска крепост с няколко редици земни валове и дървена ограда, обхващащи създадена от солиден монолит външна стена, която допълваше високите цели тридесет фута крепостни стени около самия град.
Външните стени ги защитаваха двата Свободни алерански легиона и войската на канимите, а на портата стоеше още един канимски воин. Командирът на техния ескорт продължи напред, за да говори с часовия, а Тави спря и се огледа наоколо.
Разговорът между двамата каними беше енергичен, но тих. Канимът на портата кимна на старшия офицер на алеранците и тримата продължиха тихо да се съвещават.