Съдбовният кораб [bg]

— Сър? — успя да изрече той като шепот.

— Уинтроу? — Кенит вложи топлина в гласа си.

Уинтроу скръсти ръце на гърдите си. Кенит се почуди каква ли тайна се опитваше да затаи в себе си? Когато заговори, гласът на Уинтроу беше тих.

— Трябва да се вслушаш в предупреждението на Фолдин. Брашън Трел беше първи помощник на дядо ми, капитан Ефрън Вестрит. Може би наистина иска да се присъедини към теб, но се съмнявам. Служил е на борда на Вивачия с години и е възможно все още да изпитва дълбока преданост към семейство Вестрит. Към моето семейство.

При тези последни думи, пръстите на момчето се стегнаха около ръцете му. Значи това беше. Уинтроу избираше да е верен на Кенит, но въпреки това го чувстваше като предателство към семейството си. Интересно. Почти трогателно. Кенит сплете пръстите си на масата пред него.

— Разбирам. — Едва доловимо потреперване премина през кораба при споменаването на стария ѝ капитан. Това беше дори по-интересно от раздвоената вярност на Уинтроу. Мълния твърдеше, че от старата Вивачия не е останало нищо. Тогава защо ще трепери при изричането на името на капитан Вестрит?

Възцари се тишина. Уинтроу се взираше надолу към ръба на масата. Лицето му не помръдваше, бе стиснал челюсти. Кенит разсъди и подхвърли и последния си къс информация. Изпусна лека, примирена въздишка.

— Ах. Това обяснява присъствието на Алтея Вестрит сред екипажа. Дезертьори от Парагон казват, че възнамерява да ми отнеме Вивачия.

Втори трепет премина през кораба. Уинтроу се вцепени, лицето му пребледня.

— Алтея Вестрит ми е леля — каза слабо. — Тя имаше близка връзка с кораба още преди да се събуди. Беше очаквала да наследи Вивачия. — Момчето преглътна. — Кенит, познавам я. Не добре, не за всичко, но що се отнася до кораба, тя няма да бъде разубедена. Ще се опита да вземе Вивачия. Това е сигурно като изгрева.

Кенит се усмихна леко.

— През стена от змии? Ако оцелее, ще открие, че Вивачия вече не е тази, която беше. Не мисля, че имам от какво да се боя.

— Вече не е тази, която беше — повтори с шепот Уинтроу. Погледът му бе станал далечен. — Нима някой от нас е? — попита той и отпусна глава в ръцете си.