Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Котки! — викна тя. — Сержант, имаме котки! Донесете камъните — искам да ги унищожите!

— Слушам, госпожо капитан.

— Ела с мен — обърна се тя към войника, който бе вдигнал щита.

На площадката се наведе напред и опита да погледне право надолу. Не че подриването на стената щеше да помогне на нещастниците с нещо — основите слизаха на дълбочина три човешки боя. Тя знаеше, понеже със Слънчевия бяха изкарали повечето от времето си напоследък в копаене.

После кулата се разтресе, все едно я беше ударила скала с големината на кон, изстреляна от чудовищен катапулт като ония, които Фурията беше видяла да гният строшени след обсадата на островната крепост Натилог. Посипаха се прах и камъни и тя се закашля и махна с ръка. Опълченците инстинктивно се свиха. Фурията се стрелна към платформата. Най-напред не видя нищо — ярко осветената бяла палатка на началството си стоеше. По плата й се движеха сенки, идваха и си отиваха вестоносци. После се извърна, когато нощта изведнъж бе осветена от разцъфнал оранжево-жълт огън. Взривът стигна до нея като разтрисащ тътен и отекна по куртината. Фурията подскокна и изкрещя към покрива:

— Направо го закова, Треперко! Прекрасно. Просто прекрасно!

До нея се донесоха бойни викове, идващи отгоре. Можеше да си представи как старият сапьор танцува от радост.

— Заредете отново — викна тя и отиде до портала. Войникът я последва — закръглен възрастен мъж, вероятно бакалин.

— Как се казваш, войнико?

— Джекуратенав, госпожо капитан.

— Джек… как? Няма значение. Прикривай ме, Джек.

— Слушам.

Фурията стъпи на пътеката; Джек държеше щита между нея и парапетите. Сред отломките клечаха войници, зареждаха и се прицелваха. Около тях валяха стрели. Тя прекрачваше ранени и убити. Сержант Банат се затича да я посрещне.

— Как е? — изкрещя тя.

— Трябва да си събират такъмите и да си вървят у дома, госпожо.

— Съгласна съм.

Фурията огледа твърде празната извивка на пътеката.

— Камъни, сержант? Къде са камъните?

Банат плюна.

— Свършиха. Неприятности на лебедката. Някаква бъркотия.

— Кокалестият задник на Гуглата! Чудесно. Стой при опълченците — аз ще проверя.

— Слушам, госпожо.

Фурията продължи по-нататък. Джек я следваше с протегнат щит. Тя прескочи пламнала от маслото част от пътеката, където опълченците тупаха с мокри платове по пламъците. Главната лебедка не вършеше нищо, а до нея седяха трима мъже и една жена и се взираха надолу.