Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Ригс чакаше в помещението с контролните уреди на помпите. Част от хората и се намираха в плетеницата от тесни пространства между двата корпуса и поставяха експлозиви, а други махаха капаците на шест от резервоарите. Мониторите на компютрите показваха, че системата работи нормално. Резервоарите бяха пълни и съотношението на газовете в инертната смес, което не позволяваше на петрола да се възпламени, беше в необходимите граници.
Ригс бе предвидила да координират усилията си по преносими радиопредаватели, но неочаквано всички изключиха едновременно. Не се чуваше дори слаб шепот. Джоана реши, че батериите са дефектни. Не и мина през ума, че сигналите може да са заглушавани. Разчитайки на набързо набелязания график, тя изчака определения момент да изключи компютъра и да задейства огромните помпи, контролиращи потока на петрола в танкера.
Веднага щом беше махнат капакът на един от пълните догоре резервоари, в командната зала прозвуча аларма, която извести, че съотношението между газовете се е променило и става взривоопасно. Ригс натисна няколко бутона и лоста, контролиращи потока на петрола, и го насочи към отворения резервоар на палубата. Черната течност бликна през отворите на гъсти като катран струи и започна да се излива в постоянно уголемяващи се локви. Работейки със скорост петнайсет хиляди тона в час, само за няколко секунди помпите напълниха главната палуба с десетина сантиметра дълбока тиня, и петролът потече по всмукателния отвор за морска вода, за да излезе в пролива. Алармата на радара, измерващ височината между върха на товара и тавана на резервоарите, виеше още по-пронизително от останалите сензори. Ригс не и обърна внимание и се погрижи цялата палуба да бъде залята с петрол. Въздухът се изпълни с отровни изпарения. Доволна, Джоана изключи помпата и зачака терористите да затворят люковете.
Тя бе източила петрола само от шест от осемнайсетте резервоара по зигзагообразна схема и танкерът жаловито стенеше от неравномерното разпределение на товара. Когато бъдеха детонирани експлозивите в трюмовете, допълнителното налягане върху кила щеше да ускори разрушаването на кораба. Около тъмния корпус на «Арктика» се бе образувала блестяща локва, искряща във всички цветове на дъгата.
Ригс погледна часовника си. Часът беше два и десет. Моторницата, изпратена да вземе нея и другите, трябваше да пристигне след няколко минути. Волф сякаш прочете мислите и и застана до нея.
— Моторницата се приближава. Време е да тръгваме. — Акцентът прикри чувствата, които може би изпитваше германецът, въпреки съмненията на Джоана, че е неспособен на каквито и да е чувства.
— Приключи ли? — попита тя, имайки предвид убийствата на членовете на екипажа.
— Да, мъртви са.
Като предпазна мярка, в случай че труповете бъдат открити или изхвърлени на брега, Волф и един от хората му бяха удавили насилствено всички членове на екипажа на «Арктика» в басейна със солена вода на палубата с комина. Те заведоха всеки поотделно до басейна, удариха го по главата, за да загуби съзнание, и го държаха под водата, докато престанеше да мърда. Убийствата на двайсет и четиримата моряци им отнеха повече време, отколкото предполагаха.
Ригс и Волф чакаха мълчаливо няколко минути и дадоха на терористите достатъчно време да затворят люковете. Когато стана два и двайсет, Джоана отвори ръчно осемте клапана, водещи от отвора за засмукване на морска вода до главните тръби, излизащи от резервоарите на танкера. В помещението се долови осезаемо присъствие. Потокът звучеше като съскане на локомотив в дълъг тунел. Там където трите тръби се вливаха в главната седемдесет и пет сантиметрова артерия, шумът приличаше на продължителна експлозия.
Петролът започна да изтича от танкера досущ жизнено важна кръв от смъртоносна рана. Ригс се усмихна.
— Да се махаме от този ковчег. Само ще отида да използвам радиопредавателя, за да довърша прикритието ни на невинни жертви, които скоро ще умрат, и после тръгваме.
Разговорът между Мърсър и Кръчфийлд за двамата цивилни, готвещи се да помогнат за възвръщането на «Петромакс Арктика», стана безсмислен, когато видяха петното петрол, което се появи зад танкера. Дори от разстояние соленият бриз донесе парливата миризма.
— Madre de Dios [10] — промълви латиноамериканецът и се прекръсти.
— Не изчакаха спасителната моторница. — Лейтенантът изрази на глас очевидното. — Закъсняхме.
— Може би не — отвърна Мърсър и погледна Хаузър, който гледаше ужасен танкера. — Капитане?
10
Богородице — (исп.) — Б.пр.