Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър прочете мислите му и заговори, преди лейтенантът да направи нещо прибързано.
— Нямаме време да ги чакаме. Джоана Ригс очаква моторницата след няколко минути. Не трябва да предизвикваме подозренията й, като закъснеем. Изпратили са петима мъже да я вземат. И ние сме петима, заедно с Хаузър и мен.
— Доктор Мърсър, ние сме обучени за подобен вид нахлуване. Затова ни плащат. Разбирам защо вие и капитан Хаузър сте тук, но не мога да ви разреша да се качите на борда на «Арктика», докато не го обезопасим.
— Нямаме време да спорим, лейтенант. Да тръгваме. Ще обсъдим въпроса по пътя, но каквото и да стане, не можем да чакаме твоите хора. — Мърсър знаеше, че Кръчфийлд няма друг избор, освен да му позволи да отиде с него. Щеше да му трябва още огнева мощ.
— Мърсър, Джоана Ригс ще ме познае веднага — изтъкна Лайл. — Ще бъда по-скоро в тежест, отколкото в помощ.
— Знам. Помислих за това. Ти ще се качиш на борда пет минути след нас. Дотогава ние ще сме обезопасили зоната около стълбата за борда. Повярвай, ще имаме нужда от теб, ако Ригс вече е започнала да потапя кораба. Аз не разбирам от танкери.
— Но нали каза, че работиш за «Алиеска»?
— Не. Просто направих услуга на Анди Линдстрьом, шефа на оперативния център, и заместих шефа на охраната.
— По дяволите. Загазихме — прошепна Хаузър.
— И още как. — Мърсър се вторачи в намиращия се на по-малко от километър пред тях «Петромакс Арктика», спрял край северния бряг на широкия петнайсет километра пролив Хуан де Фука.
Невероятните му размери предизвикаха страхопочитание, но Мърсър не можа да се отърси от мисълта, че танкерът прилича на обречен кораб.
На борда на «Петромакс Арктика», пролив Хуан де Фука, Британска Колумбия
С разрастването на градовете Сиатъл и Ванкувър през осемдесетте и деветдесетте години на XX век, дължащо се на притока на имигранти от Азия и на компаниите за различни технологии, които изникваха във всеки гараж и мазе, бяха положени много усилия девственият Северозападен Тих океан да остане колкото е възможно по-чист. За разлика от мегаполиса, простиращ се от Бостън до Вашингтон, който безвъзвратно бе замърсен от строителството в продължение на двеста години, в околностите на протока Пюджит все още имаше красиви гори, планини и бистри, студени потоци, където рибарите си изкарваха прехраната, а спортистите тренираха. Дивата природа процъфтяваше, особено в самия проток, който бе обитаван от всякакви животински видове — от величествени китове до игриви видри. Сиатъл се славеше с гнездата си от раци, а в горите живееха сърни, бобри и десетки други животни. За всички, освен за най-яростните природозащитници, районът беше образец за продуктивната хармония между екологията и индустрията. «Петромакс Арктика» се намираше там, където морето минаваше между остров Виктория и континента. Трюмовете му бяха натежали от двеста хиляди тона петрол и перилата сякаш бяха само на няколко метра от вълните. Танкерите не бяха необичайна гледка в пролива, макар «Арктика» да поразяваше с размерите си. Но по-обезпокоителна от присъствието му беше тънката струйка пушек, която се виеше от правоъгълния му комин. Двигателите му работеха на ниски обороти, колкото да се съпротивляват на прилива.
Изминалият четвърт век изобилства с разкази за инциденти със супертанкери — «Ексон Валдиз», «Амако Кадиз» и най-известният «Тори Каньон». Множество гигантски плавателни съдове са изчезнали по време на буря или са се разбили в катастрофа, или поради механична повреда. Само за един месец през 1969 година са изчезнали или сериозно са пострадали три танкера с тегло над двеста хиляди тона и за тези инциденти знаят малцина извън петролната индустрия. Причините за катастрофите са различни. Рядко една-единствена повреда може да потопи тези огромни чудовища. За потъването на супертанкерите са необходими много фактори — от климатичните условия до елементарна човешка грешка. Никоя от мерките за сигурност обаче не можеше да предотврати катастрофата, която скоро щеше да се случи във водите на протока Пюджит.
Според плана на Иван Кериков танкерът трябваше да бъде потопен скоро след анулирането на продажбата му на «Южно крайбрежно корабоплаване». Тъй като повреденият кораб не можеше да стигне чак до Сан Франциско, сделката беше отменена преди няколко дни — дребен детайл, който съвсем леко промени планирания резултат на операцията. Храбростта на капитан Хаузър само премести мишената край Сиатъл. Макар и не толкова уязвима като в Сан Франциско, екосистемата там също беше крехка и щеше да пострада не по-малко сериозно, когато суровият петрол стигнеше до бреговете.