Ладията на Харон

— Съобщение от Дяволска риба — извика лейтенантът в ухото му. — Сонарът им показва, че сме на осем километра зад мишената и на около дванайсет от танкера. Както ти каза, ще бъде напечено.

— Какъв е планът ти?

— Ще се приближим до тях и ще открием огън. В същото време двама от моите хора ще скочат в лодката им.

— Ами, ако не улучите никого с първата канонада и те успеят да предупредят «Арктика» по предавателя?

Кръчфийлд се ухили. Задачата наистина му харесваше.

— По моя команда «Талахаси» ще заглуши всички радиопредавания в радиус от осемдесет километра. В продължение на няколко минути ще има доста разгневени диско джокери.

Проливът Хуан де Фука беше широк и приличаше на езеро. От двете му страни имаше гори и високи скали. В друго време и при други обстоятелства Мърсър би изпитал удоволствие от пътуването. Той мрачно стисна зъби и се вторачи във водите пред тях, надявайки се да забележи издайническата диря на лодката на терористите. Мърсър бе взел деветмилиметрови патрони от единия командос и зареди пистолета на Кериков.

— Там! — извика Хаузър. Обучените му очи откриха лодката в далечината по-бързо от тези на по-младите мъже. Той имаше много по-голям интерес да спаси «Петромакс Арктика» или «Южен кръст». За командосите това беше поредната напечена мисия, но за него — личен въпрос. Лайл Хаузър беше капитанът на танкера.

От разстояние лодката беше само белезникава точка върху сивата вода, а дирята зад нея — призрачна. Танкерът все още не се виждаше. Хората на плавателния съд за бягство не можеха да ги забележат. Черният корпус на лодката на «тюлените» се губеше между вълните. Необикновените и очертания я правеха незабележима на повече от петстотин метра, но Кръчфийлд не искаше да рискува. Той доближи предавателя до устата си.

— Дяволска риба, тук е Кален капитан. Време е за затъмнение. Повтарям, време е за затъмнение. Дайте ни седем минути, подслушвайте, и ако няма контакт, заглушавайте отново, докато чуете как проклетият танкер експлодира. На този етап преминете на състояние «Браво».

— Какво е състояние «Браво»? — попита Мърсър.

— «Талахаси» излиза на повърхността, изстрелва към танкера торпедо и разбира дали онези тъпаци са готови да умрат за каузата си.

Мърсър нямаше желание да изтъква, че торпилирането на танкера ще свърши работата на терористите, но не можа да се сдържи.

— Не ми казвай, ако имате състояние «Чарли». Не искам да знам.

— Лейтенант, хрумна ми идея — каза Хаузър точно преди да ги забележат от лодката за бягство. Той я обясни само за минута и всички се съгласиха.

Те се приближиха до порещата вълните моторница с потъмнял от годините в Северния ледовит океан корпус. Горните и части бяха очукани от прословутите летни дъждове в региона. Лодката изглеждаше амортизирана и не беше учудващо, че двайсетте възела, с които се движеше, бяха максималната скорост, която можеше да набере. Терористите нямаха достатъчно време за подготовка, докато пътуваха от Сан Франциско, и бяха натъпкали набързо в шкафа за провизии собственика на плавателния съд. Съдържанието на черепа му бе изпръскало стените от фибростъкло. Похитителите на моторницата, екипът, долетял от Ванкувър със служебния самолет на «Южно крайбрежно корабоплаване», за да помогне на Джоана Ригс, не искаха да поемат риска да ги свържат с потопяването на супертанкера.