Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър рискува, надникна от площадката на стълбището и видя двама души. Очевидно никой от тях не беше загрижен за съдбата на танкера, нито за виещите наоколо аларми. Хаузър погледна също и едва не хукна след Джоана Ригс и терориста на име Волф. Мърсър хвана капитана, притисна го в напречната греда и се вторачи в очите му.
— Те не са важни. Знам какво изпитваш, но първо трябва да спасим кораба. Трябва да спрем изтичането на петрола.
Лайл кимна и двамата хукнаха към помещението с помпите. Хаузър незабавно се залови за работа, като включи трите помпи в опит да изсмучат замърсената с петрол морска вода обратно в резервоарите. Отчаяните му усилия обаче бяха безуспешни. Тежестта на останалия в резервоарите петрол упражняваше твърде голямо налягане и помпите не можеха да го преодолеят. От кораба продължаваше да изтича петрол. Капитанът бе принуден да затвори двойните клапани на седемдесет и пет сантиметровата главна тръба и на трите по-малки тръби и успя да спре изтичането. През това време Мърсър се опита да изключи алармите. Звукът се засилваше и извисяваше пронизително и той имаше чувството, че зъбите му ще се строшат.
— Как върви? — извика Мърсър.
Лайл работеше трескаво, сновеше от едно табло на друго, натискаше бутони и лостове, проверяваше показанията на уредите, отиваше до компютъра и преглеждаше менюто като дете, увлечено във видеоигра.
— Мисля, че ще успеем. Опитвам се да преразпределя петрола в трюмовете. Трябва да уравновеся кораба. — Хаузър погледна сериозно Мърсър. — Ако бяхме закъснели само с една минута, нямаше да мога да направя нищо. Танкерът щеше да се разпадне.
Неочаквано въздухът оживя, сякаш през помещението с помпите премина електрически заряд. Канонада от деветмилиметрови куршуми рикошира в стоманените стени и тавана и се разпръсна на стотици свръхзвукови частици, които изпълниха пространството като разгневен рояк оси. Разнесоха се изстрели и от оръжия с по-голям калибър. Мърсър бе спасен от атаката от метален шкаф, използван за съхранение на мостри суров петрол, взети от резервоарите по време на товаренето, но на Хаузър не му провървя.
Капитанът беше улучен в гърба. На сакото му се появиха червени петна. Той извика, политна напред, удари се в бюрото, падна на пода и започна да се гърчи конвулсивно.
Мърсър надникна зад шкафа и видя тъмен силует, който изскочи навън. Той се промъкна до вратата, за да погледне в коридора, и едва не прерязаха гърлото му. На касата се бе подпрял лейтенант Кръчфийлд. Лицето му беше изцапано и окървавено. В бойната му униформа имаше три кървящи дупки. Бронираната му жилетка сякаш бе пробита от рогата на цяло стадо бикове. Ножът, който държеше до гърлото на Мърсър, бе оставил тънка кървава ивица, преди командосът да осъзнае, че ще убие един от добрите, и да спре ръката си.
— За малко не видях сметката на копелето, но ми се свършиха мунициите. — Пистолетът на Кръчфийлд беше празен и все още димеше в другата му ръка. — Помислих, че ти си подкреплението му.
— Господи, той неочаквано откри огън в помещението. — Страхът прогони обичайното спокойствие на Мърсър. — Мислиш ли, че би убил своите хора.
— Съжалявам. — Лейтенантът бързо губеше сили. — В момента съм малко зашеметен. Не мога да разсъждавам трезво.
— И още как. Загубил си много кръв. — Мърсър помогна на командоса да влезе в залата с помпите и го сложи да легне на пода до Хаузър. Капитанът стенеше от време на време и не беше ясно дали е изпаднал в шок. — Кръчфийлд? Другият ти човек все още ли е някъде тук?
— Едва ли. Устроиха ни страхотно посрещане. Чакаха ни най-малко шестима терористи. Обезопасихме горната част на стълбата, разделихме се и ги погнахме, но това не беше една от добрите ми идеи — призна лейтенантът.
— Гледай да доживееш, за да съжаляваш. — Мърсър провери пълнителите на двата си пистолета и сложи останалите патрони в едното оръжие. — Стой при Хаузър. Направи каквото можеш за него. Видях катер на бреговата охрана да идва насам. Вероятно Дяволска риба го е повикала. Помощта ще пристигне всеки момент.
Мърсър излизаше от помещението, когато Кръчфийлд го повика.
— Пази се от онзи тип. Държах го на прицел, когато натиснах спусъка, но той се премести, докато куршумът летеше към него. Това е най-бързото копеле, което съм виждал.
— Благодаря. — Мърсър не искаше да знае за подобни способности.
Той излезе в коридора и разгледа кървавата диря на пода. Може би бягащият терорист вече нямаше да е толкова бърз. Мърсър насочи пистолета напред и тръгна по следата, като се прикриваше, доколкото можеше. Капките кръв го изведоха от надстройката и той ускори крачка, защото имаше чувството, че похитителят е по-заинтересуван да избяга, отколкото да довърши онова, което бе започнал в помещението с помпите.