Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Лодката на «тюлените» измина разстоянието до моторницата толкова бързо, че командосите трябваше да се разтичат, за да заемат позиции. Те приклекнаха зад планшира. Това не им осигуряваше прикритие, ако отвърнеха на огъня им, но бяха невидими, докато лодката им се врязваше в дирята след моторницата. Двата плавателни съда скоро се изравниха. Капитан Лайл Хаузър стоеше на щурвала заедно с Мърсър. Двамата изглеждаха спокойни в цивилните си дрехи. Хаузър бавно намали тягата и лодките заплаваха с една и съща скорост. Деляха ги само няколко метра.
Тримата мъже на крилото на мостика се стреснаха, когато видяха черната лодка до тях. За да разсеят опасенията им, Мърсър и Хаузър започнаха да махат въодушевено и се усмихнаха, сякаш бяха излезли в морето да се разходят за удоволствие.
— Какво е положението? — попита Кръчфийлд, който бе клекнал зад Мърсър и държеше картечен пистолет.
— Виждам трима мъже на мостика — отговори Мърсър с крайчеца на устата, без да престава да се усмихва. — Мисля, че са араби. Не забелязвам оръжия, но всички са в дълги шлифери, под които може да крият всичко. Изглежда, има най-малко още един в кабината долу. Съзирам движение в едно от прозорчетата. Не мога да разбера дали човекът има оръжие.
— Качваме се след трийсет секунди — каза Кръчфийлд на екипа си. — Капитан Хаузър, дайте напред още пет-шест метра и когато извикам, доближете ни до тях.
Лайл подаде тяга и лодката на «тюлените» изпревари моторницата. Мърсър махна отново, но не получи отговор.
Командосите подбраха с невероятна точност подходящия момент. Кръчфийлд все още не бе извикал, когато кормчията избута Хаузър от мостика и угаси моторите. Лодката отново се изравни със старата моторница. Тримата араби на палубата се обърнаха едновременно, когато започнаха да изпреварват странната лодка. Но когато се усъмниха, че нещо не е наред, над планшира се появиха трима командоси и откриха огън, а Кръчфийлд и друг морски пехотинец прескочиха малкото пространство между двата плавателни съда.
Картечните пистолети «Хеклер и Кох» на «тюлените» виеха като циркуляри, изстреляха в моторницата стотина куршума само за няколко секунди разпръснаха парчета фибростъкло и дърво и Надупчиха тримата мъже пред контролните уреди. От каютата отвърна отличителното тракане на автомат «АК — 47». Произведеното в Русия оръжие улучи партньора на Кръчфийлд, докато скачаше на моторницата. Куршумите не пробиха кевларената му жилетка, но хидростатичният шок го подхвърли в празното пространство между двата плавателни съда и тялото му изчезна в облаците от кордит, които изпълниха въздуха. Той падна във водата, но никой не чу вика му, докато престрелката продължаваше.
Следващата канонада на командосите проби назъбена дупка в корпуса около страничния отвор, откъдето бяха дошли изстрелите. Звуците на стрелбата с автоматично оръжие бяха пронизани от кратък вик и изведнъж всичко свърши. Кръчфийлд бе застанал гордо до контролното табло, нагазил до глезените в кръв и разкъсани трупове. Той изключи двигателите в същия миг, когато кормчията от екипа му намали скоростта на щурмовата лодка. Двата плавателни съда започнаха да се движат бавно. Ехото на сражението заглъхна.
Мърсър скочи на моторницата, чието име беше «Щастлив час». Последваха го Хаузър и другите двама командоси. Очите им блестяха от бойна страст, а дулата на оръжията им още бяха горещи. Кормчията отдалечи щурмовата лодка от «Щастлив час» и описа малка дъга в пролива, за да вземе падналия им другар. Докато Кръчфийлд преместваше труповете на единия борд на пленената моторница, двамата му колеги слязоха по тясната стълба в каютата долу. Когато лейтенантът приключи, те отново се върнаха на мостика. Единият командос, нисък и набит латиноамериканец с избит зъб, бършеше ножа си с кърпа за хранене, която бе взел от камбуза.
— Бяха двама, шефе — небрежно съобщи той и пъхна ножа в калъфа на бойния си колан.
— По дяволите — възкликна Кръчфийлд и се обърна.
На моторницата имаше петима терористи. Единият «тюлен» беше във водата, друг бе отишъл да го вземе и на «Щастлив час» бяха останали само трима.