Ладията на Харон

Лейтенантът не обърна внимание на заповедта и продължи нагоре. Двамата му подчинени го следваха. Тримата приличаха на един организъм, докато се изкачваха с лекота и ритмично слагаха крака на стъпенките, движейки се вълнообразно и плавно нагоре. Мърсър изчака половин минута и после тръгна след тях. Знаеше, че Хаузър ще го последва. На капитана вече не му пукаше дали Ригс или някой от похитителите ще го познае. «Петромакс Арктика» беше официално под негово командване и той смяташе да направи каквото е необходимо, за да предотврати разрушаването му.

Мърсър бе изминал три четвърти от разстоянието, когато Кръчфийлд се прехвърли на борда. Той се замисли за стълбите, по които се бе изкачвал, когато беше малък, в гранитните кариери в Бар, Върмонт, където бе израснал. На времето се катереше бързо като маймуна, без да е обременен от страха, който сега свиваше стомаха му. Последният командос стигна до парапета и се скри от погледа му. Мърсър го последва, без да знае какво го очаква.

Изведнъж въжената стълба се заклати толкова силно, че Мърсър спря да провери дали Хаузър не е изпаднал в беда. Лайл клатеше стълбата, за да привлече вниманието му. Мърсър инстинктивно погледна нагоре и видя, че единият морски пехотинец изхвърча от борда. Ехото от стрелбата стигна до него след част от секундата.

Безжизненото тяло на латиноамериканеца прелетя покрай Мърсър, като се преобръщаше в празното пространство, и падна във водата, разплисквайки бяла пяна. Мърсър извади пистолета си. Не можеше да остане там, където беше, забележим и уязвим, но вместо да се върне, той се втурна нагоре, и подаде глава над перилата, за да прецени какво е положението. На палубата имаше само шепа лъскави месингови гилзи, от които все още излизаха струйки парлив пушек, и следи от кръв, водещи към затворен люк.

Механичен глас стресна Мърсър и едва не го накара да загуби равновесие.

— Дяволска риба вика Кален капитан. Чакаме отговор.

Мърсър бе забравил, че има връзка с «Талахаси». Той пъхна пистолета под мишницата си, за да освободи ръката си, и извади предавателя.

— Тук е Кален капитан. Положението е… По дяволите, не знам какво става. Изчакайте. Ще се свържа с вас.

Мърсър пъхна предавателя в джоба си, претърколи се на палубата и намери укритие под спускателния механизъм на левия борд на спасителна лодка. Устройството беше празно и предлагаше защита от всяка страна.

В момента болката, на която бе издържал, не означаваше нищо. Адреналинът, създаденият от природата опиат, към който се бе пристрастил отдавна, циркулираше в организма му и изостряше сетивата му. Той действаше автоматично и нищо друго нямаше значение.

— Хаузър, по-живо. Нямаме време — извика Мърсър и блъсна с рамо вратата на надстройката.

Тежката стомана се удари в напречната греда. Вътре имаше тъмен коридор. На пода лежеше трупът на един от терористите. Гърдите му бяха надупчени от оръжията на «тюлените». Мърсър се наведе да вземе пистолета до тялото. Лайл, който също се бе качил на борда, се приближи до него. Във въздуха се носеше мирис на петрол, който полепваше по гърлата им като гъста слуз и пареше очите им.