Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Сега задачата на Джоана Ригс беше да се погрижи в морето да изтече колкото е възможно повече петрол, като инцидентът изглежда случаен, а не умишлен. Членовете на екипажа скоро щяха да бъдат убити, а моторницата за евакуация пристигаше, затова нямаше да има свидетели, нито материални доказателства, че най-големият разлив на петрол в историята е саботаж. В най-лошия случай петролът щеше да се разлее от Белингам до Еверет, а в най-добрия петното щеше да покрие двеста шейсет и четири километра от крайбрежието от Ванкувър до Такома, площ, която обхващаше хиляди километри назъбени брегове и многобройни протоци, острови и заливи.
Заповедта за убийството на останалите членове на екипажа беше решение, което накара Джоана Ригс да се замисли. Трябваше да я издаде капитан Олбрехт, но сега беше нейна отговорност. Макар че делът и от един милион долара за операцията щеше да успокои чувството и за вина, тя изпитваше нежелание да кимне на Волф да го направи.
Той усети нервността й, докато стояха на левия борд, и разбра, че ще трябва да ги убие, без да получи пряка заповед. В миналото му имаше толкова много убийства, че още няколко не предизвикваха в него излишно безпокойство. Волф обаче загуби част от уважението, което изпитваше към жената, превзела танкера така, сякаш бе родена за терорист. Щеше да приеме мълчанието и за негласно одобрение. Той щеше да извърши убийствата, но отговорността беше нейна. Джоана Ригс събра сили, за да довърши онова, за което и бяха платили.
Когато строяха «Петромакс Арктика», Макс Джонсън се бе погрижил танкерът да има всички автоматични и системни предпазни средства, които да не му позволят да разлее нито капка от товара си. Ето защо умишленото потапяне на кораба и изливането на петрола изискваха задружните усилия на всички похитители с изключение на Волф и на още един човек, неговия помощник. Всеки имаше определена задача и времето им беше разчетено.
Огромният корпус на «Арктика» беше разделен на осемнайсет отсека с резервоари не само за да не се позволи на целия товар да изтече, ако някъде бъде пробита дупка, но и за да се направи плавателният съд по-стабилен в бурни води. Резервоарите бяха свързани със сложна система от клапани, използвана предимно да поддържа равновесието, когато част от товара се изпомпваше от танкера. Компютърът контролираше нивото на петрола в резервоарите и автоматично компенсираше според условията на кораба и в морето.
Ригс и екипът и трябваше да изключат компютъра и да работят ръчно с помпите и клапаните, които контролираха движението на петрола. Компютърът не можеше да създаде условията, необходими за изхвърлянето на товара, защото в системата му бяха програмирани спирачки. Мотивирани от алчност или безумие, човешките ръце трябваше да работят с уредите и да отворят резервоарите широко, макар че компютърът настояваше да бъдат затворени. Бинарният морал на машината посрами морала на човешките същества.
Първата част на плана за изхвърлянето на петрола от «Арктика» беше всмукателният отвор за морска вода, който се намираше на кърмата. Тръбата с диаметър седемдесет и пет сантиметра се използваше за вкарване на морска вода в резервоарите по време на операции по почистване и изхвърляне на баласт. За да изтече петролът през този отвор, трябваше да бъдат отворени осем клапана и след това гравитацията щеше да изтласка двестата хиляди тона петрол в морето. Танкерът щеше да се издигне във водата, след като се освободеше от товара, а налягането през отвора щеше да се увеличи и струята петрол да стане по-силна. Ако по-късно някой водолаз не огледаше командната зала на потопения танкер и не провереше всички клапани, за саботажа нямаше да има доказателства.
Втората част на плана включваше временно отваряне на капаците на някои резервоари на палубата и използването на колекторната система, за да се напълни палубата с петрол. Когато Ригс бъдеше готова да отвори всмукателния отвор за морска вода, капаците отново щяха да бъдат спуснати, за да не останат следи от саботаж. Докато петролът изтичаше, този на палубата щеше да бъде запален. Екипите за бързо реагиране щяха да загубят ценно време, докато се борят с пламъците, без да съзнават, че в помещенията с помпите са нанесени много по-големи поражения. Трето, в тясното пространство между двойния корпус на танкера щяха да бъдат детонирани насочени експлозиви, съобразени по време така, че голяма част от петрола да потече към брега, когато бъде взривено дъното на кораба. Ако всичко вървеше по плана, причините за потъването на «Петромакс Арктика» щяха да останат загадка.