Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Зед се оживи.
— Да, вероятно мога. Няма да е лесно за толкова дълго време, но ми се струва, че може и да успея.
— А ти, Ейди, ти можеш ли да го направиш?
Ейди се отпусна в стола си.
— Не. Аз не притежавам неговата сила. Няма да мога.
Калан, осъзнала ситуацията, преглътна.
— Значи трябва да отидеш сам, Зед. Ще пристигнеш в Ейдиндрил седмици преди нас. Ричард има нужда от теб веднага. Не можем да чакаме. Всяка минута забавяне ни излага на опасност.
Зед вдигна нагоре кльощавите си ръце.
— Не мога да те оставя без никаква защита.
— Нали имам Ейди.
— Ами ако се появят сбързове, както се притеснява Ричард? Тогава Грач няма да е при вас. Ейди няма да може да се справи със сбърз.
Калан го сграбчи за черния ръкав.
— Ако Ричард влезе в Кулата, може да загине. Ако Орденът се добере до там и до магията, скрита вътре, всички ние ще умрем. Това е по-важно от живота ми. Точно това се е случило с всички в Ебинисия. Ако допуснем те да победят, ще има много жертви, а оцелелите ще бъдат поробени. Магията ще бъде изкоренена от този свят. Това е бойно решение.
Освен това до момента не се е появил сбърз. Това, че са нападнали Ейдиндрил, не означава, че ще се появят и тук. Пък и нали заклинанието крие самоличността ми. Никой не знае, че Майката Изповедник е жива и че това съм аз. Нямат причина да тръгнат след мен.
— Безупречна логика. Сега разбирам защо си била избрана за Майката Изповедник. Но въпреки това ми се струва налудничаво. — Зед се обърна към чародейката. — Ти какво мислиш?
— Майката Изповедник бъде права. Трябва да преценим нещата по важност. Не можем да изложим на опасност мнозина, за да спасим шепа хора.
Калан застана до Грач. Както беше седнал, очите им бяха на едно ниво.
— Грач, Ричард е в голяма опасност.
Грач наостри уши.
— Има нужда от помощта на Зед. Ти също ще помогнеш. Аз ще се оправя и сама. Тук не сме видели сбързове. Можеш ли да занесеш Зед в Ейдиндрил? Той е магьосник и ще направи така, че да ти е лесно да го носиш. Би ли го направил заради мен? Заради Ричард?
Искрящите зелени очи на змея огледаха тримата замислено. Накрая той се изправи. Разпери криле и кимна. Калан го прегърна и той й отвърна нежно.
— Уморен ли си, Грач? Искаш ли да си починеш, или можеш да тръгваш веднага?
Грач плясна с криле в отговор.
С нарастваща тревога Зед огледа присъстващите.
— По дяволите, това е най-глупавото нещо, което някога съм правил. Ако бях създаден да летя, щях да се родя птица.
Калан му се усмихна леко.
— Джебра каза, че имала видение за теб с крила.
Зед отпусна юмруци на кокалестите си хълбоци.
— Освен това каза, че ме вижда как падам в кълбо огън. — Той плясна с ръка върху бедрото си. — Е, добре, да вървим.
Ейди се изправи, за да го прегърне за довиждане.
— Ти си един смел стар глупак.
Зед изсумтя недоволно.
— Наистина съм глупак. — Накрая все пак отвърна на прегръдката й. Нададе внезапен силен вик, когато тя го ощипа по задника.
— Наистина си симпатичен в новите си дрехи, старче.
Зед успя само да се усмихне безпомощно.
— Е, сигурно е така. — На лицето му се върна смръщеното изражение. — Поне в известна степен. Грижи се за Майката Изповедник. Щом Ричард разбере, че съм я оставил сама да се връща обратно, няма да ми се размине само с ощипване.
Калан прегърна кокалестия магьосник, почувства се изоставена. Зед беше дядо на Ричард и това я караше да усеща поне някаква мъничка частичка от него край себе си.
Щом се разделиха, Зед примигна срещу змея.
— Е, Грач, май ще е най-добре да тръгваме.
В студения нощен въздух Калан хвана магьосника за ръкава.
— Зед, опитай се да влееш малко разум в главата на Ричард. — Гласът й се разпали. — Не може да ми причини това. Неразумно е.
Зед огледа лицето й на слабата светлина. Накрая проговори тихо:
— Историята рядко се гради от разумни хора.
Тридесет и пета глава
— Не пипайте нищо — напомни им Ричард отново, извръщайки глава през рамо. — Сериозно ви говоря.
Трите Морещици не отвърнаха. Погледнаха към високия таван над вратата зад тях, после към огромните, сложно преплетени гранитни блокове от вътрешната страна на масивната подвижна порта, която служеше за вход на Магьосническата кула.
Ричард плъзна поглед назад покрай Улик и Иган, към широкия път, който ги бе извел високо в планината, и най-после през двестаметровия каменен мост, прехвърлящ бездната от почти отвесни скали, която му се струваше хиляди метри дълбока. Не можеше да е сигурен за реалното разстояние, тъй като ниско долу ледените склонове и едва виждащото се дъно бяха потънали в бели облаци. От вървенето по моста и гледането надолу в тъмната, назъбена пропаст му се зави свят. Не можеше да си обясни как е било изградено подобно съоръжение.