Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Я по-добре да изляза да проверя капаните, които съм заложил — каза той.
— Айла, я опитай ето така — каза Диджи.
Тя сръчно проби една дупка близо до ръба на лицевата кожа с малка, твърда кост от крак на полярна лисица, която имаше естествен връх, а освен това бе допълнително изострена с пясъчник. След това положи тънък конец от сухожилие върху дупката и го избута през нея с помощта на шивашко шило. Хвана кранчето на конеца откъм гърба на кожата и го издърпа през дупката. На съответното място на друго парче кожа, което съшиваше с първото, тя направи друга дупка и повтори процеса.
Айла взе парчетата кожа за упражнение. Като използваше за напръстник квадратно парче от дебела мамутска кожа, тя притисна острата лисича кост към кожата и направи малка дупка. После се опита да прокара през нея тънкото сухожилие, но очевидно още не можеше да овладее техниката и отново се разстрои.
— О, Диджи, едва ли някога ще се справя с това! — изстена Айла.
— Просто трябва да се упражняваш, Айла. Аз го правя от малка. Естествено, на мен ми е по-лесно, но и ти ще успееш, ако продължаваш да се упражняваш. Прави се така, сякаш пробиваш малка цепка с кремъчно острие и прокараш кожена каишка през нея, за да ушиеш работни дрехи. А с това ти се справяш чудесно.
— Но е много по-трудно да го правиш с тънко сухожилие и мънички дупки. Не мога да го прекарам през тях. Ох, толкова съм непохватна! Просто не знам как Трони ниже мъниста и игли — каза Айла, загледана във Фрали, която въртеше едно тънко цилиндърче от бивник в канал, издълбан в парче пясъчник. — Надявах се да ми покаже как става, за да мога да украся бялата туника, след като я свърша, но не знам дали някога ще мога да я направя така, както искам.
— Ще можеш, Айла. Сигурна съм, че няма нещо, което да не можеш да направиш, когато действително искаш — каза Трони.
— Освен да пее! — възкликна Диджи.
Всички се разсмяха, включително и Айла. Макар че говорът и беше нисък и приятен, пеенето не беше сред нейните дарби. Можеше да поддържа ограничен обхват тонове, достатъчни за приспивната монотонност на някой напев и имаше музикален слух. Знаеше кога трябва да се включи в песента и можеше да изсвири дадена мелодия с уста, но изобщо не можеше да претендира за певчески глас. Виртуозността на хора като Барзек беше истинско чудо. Можеше да го слуша цял ден, ако той се съгласеше да пее толкова дълго. Фрали също притежаваше фин, ясен, висок и нежен глас, който Айла много обичаше да слуша. В действителност, повечето от хората в Лъвското огнище можеха да пеят, но не и Айла.
Носеха се шеги за нейния глас и за певческите и умения като често се споменаваше и акцентът и макар че ставаше въпрос по-скоро за особеност на говора и отколкото за акцент. Самата тя се смееше на шегите не по-малко от останалите. Не можеше да пее и го знаеше и ако хората си правеха майтап с певческите и способности, то много от тях поотделно хвалеха умението и да се изразява. Бяха, поласкани, че толкова добре и бързо бе усвоила езика им, а и шегите относно нейното пеене я караха да се чувства част от този народ.
Всеки си имаше по нещо, с което другите се шегуваха: ръстът на Талут, цветът на кожата на Ранек, силата на Тюли. Само Фребек се обиждаше, затова другите се шегуваха по негов адрес зад гърба му със знаци. Освен това, без да го съзнават напълно, обитателите на Лъвското огнище вече свободно говореха езика на Клана във видоизменен вариант. В резултат на всичко това Айла не беше единствената, която се чувстваше обградена с топлота. Ридаг също беше включен във веселбата.
Айла хвърли поглед към него. Той седеше на една рогозка с Хартал в скута си като залисваше енергичното бебе с купчинка кости, повечето прешлени от елен, за не тръгне да пълзи подир майка си и да разпилее мънистата, които тя нижеше, помагайки на Фрали. Ридаг добре се справяше с бебета. Притежаваше търпението да играе с тях и да ги забавлява докогато им се иска. Той и се усмихна.
— Ти не единствена, която не може пее, Айла — направи знак той.
Тя също му се усмихна.
Не — помисли си Айла, — не беше единствената, която не можеше да пее. И Ридаг не можеше да пее. Нито да говори. Нито да тича и да играе. Даже не можеше да води пълноценен живот. Въпреки нейния цяр, тя нямаше представа колко време ще живее момчето. Можеше и днес да умре, а можеше да живее и още няколко години. Тя просто му даваше обичта си всеки ден от неговия живот и се надяваше, че ще може да го обича и следващия.
— И Хартал не може да пее! — каза той със знаци и се разсмя със странния си гърлен глас.
Айла с изненадана усмивка поклати глава. Той беше прочел мислите и и се беше пошегувал остроумно с тях.