Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Както ти казах — прошепна Рут. — Бащината обич…
— Не се заблуждавай — изкрещя Мартина и се извърна към нея. Приближи ножа почти до носа й. — При него това е само тактика!
Този път Рут не трепна. Сърцето й подскачаше от страх, но тя знаеше, че за всяка драскотина върху лицето й баща й би отмъстил трикратно на тази жена. „Обичал те е, така ли? — мълчаливо я предизвика тя. — Използвал те е, да. И те е изхвърлил като парцал, когато е разбрал какъв си боклук.“
Не беше въоръжена, но сега всичките стрели бяха в нейния колчан.
— Ако ме нараниш — предупреди тя, — той ще я убие.
Мартина изкрещя и вдигна лявата си ръка. Но Рут не помръдна, а само затвори очи в очакване на удара. Вместо това обаче се принуди да ги отвори, тъй като пръстите на жената стиснаха челюстта й. Скорошното нараняване изкара звезди от очите й, а лицето на Клумп се приближи до нейното.
— Ще се споразумея с него — обеща тя със съскане като от свирката на локомотив. — Но не очаквай да оживееш.
Тя държа лицето на Рут дълго, а после бавно отдръпна ръката си. Обърна се почти безшумно, вдигна роклята и панталона, излезе бързо през вратата и я тресна толкова силно, че вратата на шкафчето се отвори и заклати върху пантите си.
Рут вдигна ръцете си и ги огледа. Трепереха като есенни листа под вятъра. Дръпна за последен път от цигарата и я загаси в стената.
Очите й бавно огледаха килията още веднъж. Ще започне от единия ъгъл, ще дърпа и рови под всеки процеп на метала, всяко местенце, което може да поддаде, да се огъне, да отвори дупчица, да послужи като оръжие. Нещо, с което да копае или с което да убие.
Най-после със сигурност знаеше едно. Екзекуцията й е отложена. Сега трябва да търси усилено пролука в затвора си, някакъв начин за бягство. Начин да се измъкне.
Да излезе на свобода на място, което не знае дори в кой континент се намира.
21.
Маракеш
Пръстите на Бени Баум бяха увити около шията на мазна зелена кобра, чиято уста почти докосваше устните му, а плоският нос съскаше електронно до ухото му. Той гледаше главата и му се щеше да има силата да счупи упорития гръбнак, за да види как ужасната опашка се увива около ръката му и трепти заедно със собственото му сърце. Естествено, ясно разбираше, че обектът на желанието му е само телефон, но виждаше в него същата онази дяволска змия, която е държал толкова пъти преди и която е шепнела с услужливата си уста в ухото му.
Телефонът беше служил толкова често като проводник на собствените му измами, че не си струваше да брои греховете си, но този със сигурност бе най-лошият. Един приятен разговор с жена му, прехвърлен чрез кабинета на Авраам във Вашингтон — защото този метод се използва, когато разговаряш от „приятелска“ арабска страна. Нищо неподозиращата Мая беше ходила на пикник с момчетата, които си дошли в отпуск от казармата. Тя не се впечатли от удължаването на престоя на съпруга си в Щатите, но беше много доволна, че най-после двамата с Рут са се сдобрили. И как е нашата студентка в Ню Йорк? О, тя е добре. Беше се усмихнал по телефона, докато мозъкът му крещеше: „Нашето детенце може би вече е мъртво и със сигурност ще бъде, ако не направя нещо и да ми прости Господ, но всичко е по моя вина.“
„О, тя е добре…“
Той внезапно стана от леглото и хвърли апарата през стаята. Но пластмасовата му опашка беше здрава, изпъна се, а после се сви и сатанинската глава падна върху кафявата покривка на леглото, където остана неподвижна и съскаща от прекъснатата вече връзка.
Бени стоеше задъхан, докато приглушените разговори в стаята замряха. Той се закле пред Бога, че ако го измъкне само още веднъж от бъркотията, вече никога няма да излъже Мая.
После осъзна, че лъже пред Бога.
Ейтан се приближи до партньора си и го докосна по рамото, както се гали ранено животно. Бени не се обърна. Остана на място, загледан към леглото и смачканата от ръцете му покривка.
Близо до него Садин, Рик Набе и Ари Шнелер седяха върху килима на пода около ниската стъклена масичка. Картата от ЦРУ беше разгъната върху нея. Мъжете държаха дебели флумастери, но не маркираха самата карта, защото това би било нарушение на оперативната сигурност. Вместо това бяха залепили здрав найлон върху листа и отгоре му чертаеха своите стрелки, кръгове и кръстчета по същия начин, по който щяха да ги чертаят върху индивидуалните си карти за нападение и оттегляне. Защото по този начин човек може да вдигне плана към луната и да го разчете съвсем ясно или да го унищожи бързо с едно силно дръпване.