Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Вярвай в каквото искаш — сви рамене Мартина.
— Върви по дяволите. — Рут се измести към страничната стена и извърна лице. — Ти не знаеш нищо. За десетина минути проучване, аз бих могла да си измисля каквото поискам за твоя баща.
Мартина въздъхна.
— Сигурно. — Тя подхвърли ножа във въздуха и го хвана за дръжката. — Да, разбира се. Права си. — Острието се превъртя отново. — Проучване. — Сега тя опита да завърти два пъти ножа във въздуха. — Проучването ми разказа за онова кученце, което имаше като малка. Май се казваше Шаци, а? Прегази го една млекарска кола. — Тя се опитваше да балансира ножа с острие върху показалеца си. — И проучването ми е казало за майка ти Мая и за братята ти Йош и Амос. Намерих и доста неща за къщата ви в Абу Тор — в досиетата, разбира се. На два етажа, в турски, средновековен стил. Някога принадлежала на някакъв паша, доколкото си спомням. Много красива. — Тя хвана падащия нож и внезапно удари чело с другата си ръка. — О, не — възкликна. — Това го нямаше в досиетата! Баща ти ме разходи с кола оттам. Два пъти. Много непрофесионално от негова страна. Ужасно нарушение на сигурността. Но тогава все още ме вербуваше. Цветя, чукане, създаване на доверие и така нататък. Ти знаеш как става.
— Ще те убия! — изкрещя Рут и скочи права върху леглото, стиснала юмруци с див поглед в очите.
С бързо движение Мартина стъпи върху матрака и ножът й опря в гърдите на Рут само на милиметър от кожата й.
— Седни! — заповяда тя. Но мъката и яростта на Рут я държаха замръзнала на място. Не беше сигурна дали иска да счупи ръката на Мартина, или да дръпне ножа към вече нараненото си сърце.
— Седни! — изкрещя Мартина и гласът й разтърси стените. Силното чукане по вратата увеличи шума. Юсуф се беше разтревожил за господарката си. — Махай се! — изкрещя тя и чукането престана. После погледна Рут в очите. — За съжаление засега си ми нужна жива. Но в правилата не пише, че не мога да изпиша името си върху красивото ти лице. — Тя вдигна острието и го наклони надолу, принуждавайки Рут да седне, за да не я нарани. Рут седна и ръцете й заеха по-удобни позиции за отбрана или нападение.
— Свали си панталона — нареди Мартина.
Рут не виждаше очите на жената. Гледаше към пилотския й комбинезон и бавно клатеше глава. Сълзите потекоха по лицето й.
— Не — прошепна тя. — Не.
— Свали го.
— Не!
— Няма да те изнасилвам, глупаво лайно такова! — извика Мартина. — Просто не те харесвам. А сега го свали.
Пръстите на Рут трепереха, докато развързваше връзката на панталона и го свали до коленете си. Мартина го дръпна и го хвърли върху разкъсаната рокля в ъгъла. Рут покри лицето си с длани.
Мартина се изправи, насочила заплашително ножа.
— А сега ми кажи, коя е глупавата кучка — тихо изрече тя. — Аз, обикновената жена, която дори не успя да завърши образованието си, или ти, великата студентка по психология. Която се превръща в гърчещ се червей от един съвсем обикновен природен факт.
Рут свали ръце от лицето си и ги постави върху леглото. Но сълзите още капеха от върха на носа й и тя хълцаше.
— Такива са простите факти, скъпа. — Нещо като съжаление се промъкна в гласа на Мартина. — Това е истината за връзката ми с баща ти. Трябваше да я осъзная много отдавна, но аз му вярвах, позволих му да ме предаде, да ме изпрати в затвор заедно с крадци и убийци, за да живея като тях, да се превърна в една от тях. — Тя поклати глава. — А после аз отново му се доверих. Само веднъж. А той доказа какъв е, опита се да ме довърши.
Рут изхлипа веднъж. Вдигна длани. Пръстите й трепереха.
— Ти също трябваше да го научиш, скъпа — въздъхна Мартина. — Момиче като теб, отгледано в общество като вашето. Учат те да бъдеш толкова силна, толкова независима, а в същото време те заслепяват и парализират с глупава, идеалистична поезия.
Мартина не изпусна ножа, когато се огледа за цигарата си. Тя гореше на пода и Мартина я загаси с обувката. После със свободната си ръка извади кутията от джоба си, измъкна с устни нова цигара и я запали. Извади я от устата си и я подаде.
— Хайде — предложи. — Ти пушиш. Видях те в ресторанта с твоя детектив.
След миг Рут прие цигарата с треперещи пръсти. Дръпна и се закашля.
— Той не е за теб — каза Мартина. — Да, красив е. Може би галантен. Вероятно ти дори би се омъжила за такъв мъж, но нямаше да се получи нищо. Този вид чувства са временни, скъпа. Повярвай ми. Аз знам. Ние трябва да се хващаме с такива като нас.
Дишането на Рут се беше успокоило. Вече не чувстваше физическата болка върху лицето си, защото душевните рани бяха много по-сериозни. Сега думите на жената минаваха през ума й като бавно движещ се трион. Тя извади цигарата от устата си и загледа огънчето.