Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не се опитвай — предупреди я Мартина. — Горили са ме и преди. — Въпреки това тя отстъпи, защото инстинктите й винаги бяха нащрек. Все пак беше умно католическо момиче, обучено от еврейски воини. Постави лявата ръка на хълбока си. — Така. Сега вече си осведомена. Но сигурно се чудиш заради какво беше всичко това.
Главата на Рут тежеше като напълнена с живак. Та погледна голите си крака. Пуловерът не беше достатъчно дълъг, за да ги покрие и се виждаше белият триъгълник на бельото й. Тя го покри с едната си ръка, а с другата вдигна цигарата към устните си.
Да, беше се чудила през всяка безсънна минута, откакто я хвърлиха тук като изоставено кученце. Какво друго можеше да прави? Не й дадоха нищо, с което би могла да убие времето. Нито радио, по което да чуе местните предавания и да разбере къде се намира. Ливан? Сирия? Либия? И нищо за четене, защото вероятно я мислеха за способна да направи уред за убиване от хартията. Както повечето новаци затворници тя беше прекарала първите няколко часа, като се разхождаше, напрягаше, опитваше да обмисля. А после студът я принуди да легне, макар че не можеше да се надява да заспи. Тъй като нямаше и представа от плановете на жената, нямаше и как да предположи колко дълго ще остане тук. Седмица? Година? Пет? Страхът от екзекуция беше останал като поносима болка, защото знаеше историята на много пленници и заложници. Ако те оставят жив и един ден, значи шансовете са добри и може да те пощадят, да те използват като средство за размяна. „Аз съм млада — каза си тя. — Мога да го преживея. Ще се оправя, когато бъда отново на свобода. Нашите няма да се откажат, докато не ме открият.“
Сред емоционалната агония на последните няколко минути едва не беше се огънала. Искаше й се да умре. Но сега вече не изпитваше това чувство. Искаше да живее, да мирише цветята, да се върне у дома, да усеща слънцето върху лицето си, да я докосват нежни целувки. Ако не заради друго, трябваше да оживее, за да разкрие истината.
— Да — прошепна тя. — Чудех се.
— Добре — зарадва се Мартина, че отново си има слушател. — Не е много сложно и всъщност няма причина да не узнаеш.
Сега Рут обаче не се зарадва от желанието на Мартина да й се довери. Когато терористите свалят маските си, това не носи нищо добро за заложниците им.
— Твоите хора много искат да разменят пленници с Хизбула. — Мартина отново започна да подхвърля ножа. — Аз, разбира се, не работя за нито една от страните. Аз съм самостоятелен човек. — Тя пропусна да спомене третата страна, тъй като и в момента й тежеше факта, че не знае кой я е наел. — Моята мисия е да попреча на тази размяна. Което и ще направя, повярвай.
Рут кимна, продължавайки да гледа цигарата си. Размяна на пленници. Тя изхвърли любопитството от ума си. Сега трябваше да се съсредоточи върху собствения си живот.
— Взех те само като застраховка — каза Мартина.
Нещо накара Рут отново да заговори. Може би това беше армейското й обучение, традицията да се противопоставя на завареното положение, израелският навик да се съмняваш във всички твърдения, които ти се струват незадоволителни. Когато терористите взимат заложник, сънародниците му са временно поставени в шах. Може тайно да убиеш заложника и въпреки това да имаш на разположение за изпълнение на плановете си няколко седмици.
— Защо съм жива? — попита тя.
Мартина престана да си играе с ножа.
— Казах ти вече — отвърна тя с потъмнели очи. — Като разменна монета. — Но тя също разбираше равновесието и ритъма на подобна измама. Разполагаше с много малко време. Последното действие предстоеше. Можеше да убие момичето, когато пристигнаха в базата „Скорпион“, докато неизвестността на положението й все още имаше ефект. Но я беше пощадила. Сама не знаеше защо. Момичето усети слабостта й и заседна като несдъвкана хапка в гърлото на Мартина. А сега, съобщението на Фуад беше парализирало възможността й да действа. Тя започна отново да се разхожда. Едва направи крачка вдясно и веднага се обърна.
— Имах намерение да те пусна — изсъска тя. — Обаче проклетият ти баща се мисли за много хитър! Копелето няма никакво уважение. Не се спира пред нищо. Майка ми е възрастна. Тя е крехка. Болна е. Тя не знае нищичко!
Рут бавно повдигна глава. Сега разбра. Сега мозайката се подреди и в нея се събуди някаква надежда. „Животът на майка ти срещу моя! — поиска й се да извика, макар да запази пълно външно спокойствие. — О, татко! Ти не би се спрял пред нищо заради мен!“ Виждаше, че жената отново губи контрола и внимателно обърна огъня.