Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Но това не ме успокоява особено. Нещо не е наред. Бих искала да ви предупредя, макар да признавам, че не мога да определя точната причина за притеснението ми. Можете сам да преровите съзнанието ми, за да се уверите, че казвам истината.
Дженсън нямаше никаква представа какво означава последното, но забеляза видимото облекчение на Джаганг. Махна с ръка към жената и се обърна към Двореца.
— Предполагам, че дългото чакане ни е поизнервило, Сестро. Както каза, познавате тактиките и номерата им, знаете как боравят с магията, така че, ако беше нещо истинско, щяхте да го разпознаете.
— Не съм убедена — продължи Сестра Пердита. Хвърли бърз, тревожен поглед към Магьосническата кула. — Ние знаем доста за магията, Ваше сиятелство. Но тази Кула е на хиляди години. Тъй като ние идваме от Стария свят, не можем да твърдим, че познаваме това място. Лично аз не знам почти нищо за различните видове магии, които по всяка вероятност се съхраняват в него. Убедена съм само в едно — че всяка магия, идваща от там, е извънмерно опасна. Именно такава е една от целите на Кулата — да съхранява подобни неща.
— Нали затова искам да я завладея. Тези опасни неща не бива да бъдат оставени в ръцете на врага, за да бъдат използвани срещу нас.
Сестра Пердита внимателно се почеса по челото.
— Кулата е строго охранявана. Не знам как. Охраната е създадена от магьосници, не от чародейки. Тук не е нужно да има часови и стражи. Но появи ли се неканен гост, защитните сили на Кулата моментално се задействат — така е с почти всички магически клопки. Някои от тези предохранителни мерки са само предупредителни, но други могат да бъдат смъртоносни. Дори мястото да е изоставено, защитните сили на Кулата могат да убият всеки, който се опита да се доближи до нея, камо ли да я завземе. Тази охрана не отслабва с времето. Тя е вечна. Няма значение дали е създадена преди месец или преди хилядолетия. Опитът ни да превземем място като това би могъл да ни сблъска лице в лице със смъртта, от която толкова усилено се опитваме да избягаме.
Джаганг кимна, заслушан в думите и.
— Въпреки това трябва да пробием охраната и да завземем Кулата.
Сестра Пердита хвърли поглед през рамо към мрачната Кула на хълма в далечината.
— Както не еднократно съм се опитвала да изтъквам, Ваше сиятелство, това, че притежаваме изключителни магически способности и висока степен на владеене на магията, не означава, че можем да пробием подобна охрана. Двете неща не са задължително свързани. Една мечка въпреки силата си не би могла да отвори заключена каса. При неща от подобен род не може да се борави със сила. Казвам ви, тази работа не ми харесва, нещо не е наред.
— Досега чух само, че те е страх. Сред родените с дарбата Сестрите са най-добре подготвени. Нали именно затова сте с мен. — Джаганг се надвеси към жената, търпението му явно се бе изчерпало. — Очаквам от Сестрите да се справят с всяка заплаха, чийто произход е магически. Има ли нещо неясно?
Онази пребледня.
— Не, Ваше сиятелство. — След като се поклони от седлото си, тя обърна коня си и се върна при Сестрите.
— Сестро Пердита — подвикна след нея Джаганг. Изчака я да се обърне. — Както вече ти казах, трябва на всяка цена да завземем Магьосническата кула. Не ме интересува колко Сестри ще работят по въпроса. Искам резултат.
Докато тя се насочваше към Сестрите, Джаганг и всички останали забелязаха самотен ездач, галопиращ към тях откъм града. Изражението на лицето му накара всички да посегнат към оръжията си. Всички зачакаха напрегнато, докато конникът спре пред императора. Очите му блестяха от вълнение, но успя да овладее гласа си.
— В града няма никой, Ваше сиятелство. Абсолютно никой. Но мирише на коне.
По лицата на офицерите Дженсън разбра, че в думите на глашатая са открили потвърждение на подозренията си, че градът въпреки всичко не е изоставен. С напредването на зимата Орденът бе притиснал вражеската армия до стената, принуждавайки всички — военни и цивилни — да се залостят в града. Никой не можеше да повярва, че е възможно такъв огромен град да бъде евакуиран посред зима, без никой да забележи. Не се намери смелчага, който да изрази на глас мислите си пред императора.
— Коне ли? — Джаганг свъси чело. — Може да е било стара конюшня.
— Не, Ваше сиятелство! Не ги видях, не ги чух, но ги подуших. Не беше миризма на конюшня, а на коне. Долу има коне!
— Значи и врагът е там, точно както предполагахме — обърна се един от офицерите към Джаганг. — Крие се, но е там.
Джаганг не каза нищо, в очакване конникът да продължи.