Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Петровна, донеси бързо една лъжичка.
— За Бога, какво ти е, какво се е случило?
— Нищо — отговори старата. — Чувала ли си за онази болест, която най-много мори децата? Ето Владимир е болен от дифтерит. Дай скоро лъжичката.
Петровна подаде лъжичката на старата, като въздишаше.
— Какво ще стане с моя Владимир! О, Боже, той ще умре! Старата отвори устата на Владимира и с лъжичката му даваше по малко мляко.
— Болестта е опасна, но това не значи, че Владимир ще умре. Чрез операция или чрез добро лекуване ще можем да го спасим. А защо точно Владимир да не се спаси?
— Госпожо — каза странникът, — позволете ми като по-голям специалист да ви дам един съвет.
— Говорете — каза Петровна, — говорете.
— Всяка минута е скъпа — отговори странникът. — Трябва по-скоро да извикате лекар. Това ще е най-доброто. Идете двете при лекар.
Петровна се зави с шала и искаше да тръгне веднага, но Бояновска размисли и каза:
— Ако отидем двете, при детето няма да остане никой.
— Нима ме забравихте? — каза странникът. — Аз няма да се отделя от леглото.
— Ах, ако можех да ви се доверя! — възкликна Петровна.
— Кълна се в Бога — каза той. — Аз ще пазя малкия като свое дете.
Бояновска също се загърна с шала си.
— Ако ми обещаете, че ще пазите добре детето, съгласна съм. Ние ще се върнем скоро.
— Аз бих отишъл самичък, но понеже съм от дружеството на милосърдните, не ме гледат с добро око, та може и да не дойдат.
Двете жени не чуха последните му думи, защото вече бяха изчезнали. Щом разбра, че са излезли, той започна да тържествува.
— Сега съм сам с него — промърмори той, като поглеждаше малкия. — Сега е при мене това златно дете, от което зависи съдбата на полицейския директор и моето щастие.
Като каза това, той се засмя.
— Ха, ха, Ашинов, това е щастлив случай. Ти даде детето в ръцете на Иван Кардов, ти си спасен. Но, господин директоре, аз мисля, че ще платиш добре за услугата, която ти прави твоят секретар, и ще му бъдеш благодарен. Благодарен? Големите господа рядко биват благодарни. — И като хвърли поглед на Владимир, добави: — Хубаво е детето, затова не е чудно, че самият цар се интересува от него. Царят се заканил на Кардов, че ако не намери детето, ще го уволни от работата му. Но ти, Ашинов, не ставай луд! Какво ти влиза тебе в работата Иван Кардов. Защо да не занесеш самичък детето на царя, пък да получиш възнаграждението ти, а не Кардов? Кардов да върви по дяволите. Поразмисли добре, Ашинов, и изпълни плана си. Ще отведа детето в някое сибирско село и там ще го скрия.
След това той се наведе над Владимир, който бълнуваше, повдигна го и го притисна до гърдите си. Не обръщаше внимание на плача на детето. Като си мислеше, че скоро ще стане господар на положението, изскочи от къщата.
Но на вратата го пресрещна Петровна, която му препречи пътя. Ашинов размисляше дали да бяга, или да изчака по-удобен случай. Той не искаше да разберат, че иска да вземе детето, и затова остана. Петровна беше застанала на вратата и гледаше човека, който искаше да избяга с детето.
Тя се бе върнала вкъщи, за да вземе пари; докторът й бе казал, че първо трябва да му плати.
Като видя детето в ръцете на странника, тя извика:
— Къде сте тръгнали с детето?
— И аз не зная. Но детето щеше да се задуши, реших да го занеса при лекаря.
Петровна взе детето и като го притисна до гърдите си, изскочи навън.
— Полека, не бива да бързате — каза Ашинов. — Тъкмо сега ми дойде наум адресът на един човек, който може да ви помогне.
— О, моля ви, заведете ме при този ваш лекар.
— На драго сърце ще го направя. Това е човешки дълг. Но той живее много далече.
— Тогава да вземем файтон.
— Вие сте благородна — каза Ашинов. — Аз ще отида да повикам файтон.
Като каза това, той излезе.
Смяташе да отиде в полицията и там да предаде детето на полицейския лекар, а Петровна да заведе при директора на полицията.
Петровна се облегна до една врата и зачака Ашинов. Тя бе притиснала глава до гърдите на Владимир и се вслушваше в дишането на детето. Очите й се насълзиха, като гледаше страданието му.
— Какво ви е? — чу се един глас зад гърба й. Петровна се отдръпна уплашено.
Зад нея стоеше един чужд човек.
— Вие като че ли сте болна — каза той. — Аз ви мисля доброто, може би ще ви помогна нещо.
— Нищо ми няма — каза Петровна. — Детето е болно, много болно, господине, и се боя да не умре.
— Не бива да предполагате най-лошото, но все пак дайте да го видя. Вие се боите от мен — каза странникът, — но аз искам само да видя какво му е на детето. Не съм лекар, но като аптекар все мога да бъда полезен.