Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Да го подложим на изтезания! — извика Ашинов. — Отдавна вече не сме мъчили никого — каза той и самодоволно потри ръце. — Ха, ха, ха, това ще бъде едно хубаво развлечение.
— Но детето ще ми донесеш, аз ще се грижа за него за в бъдеще.
Ашинов се поклони.
— Ще изпълня всичко точно така, както ми заповядате — каза Ашинов — и ще бъдете доволен от мене, господин директоре.
Казвайки това, той излезе навън, взе със себе си двама стражари и се запъти към аптекаря Яники.
Този предприемчив и енергичен човек не предчувствуваше какво нещастие ще го сполети и какви последствия ще има неговото голямо предприятие.
XL. КАЛУГЕРКАТА
В манастира „Св. Дева Мария“ камбаните тържествено звъняха. Отдавна не бяха ехтели тъй тържествено и сякаш искаха да съобщят, че в манастира се е случило нещо радостно — нещо, което се нрави и на Бога, и на хората.
На изток се показа слънцето в най-приятна светлина и сякаш предсказваше, че денят ще бъде толкова хубав — както нито един ден през сегашната зима.
Манастирските врати се отвориха и цял ред калугерки излязоха навън. Гласовете им звучаха в унисон и тържествено. Една добре загърната с черен плащ жена вървеше сред тях. Тя вървеше, като залиташе ту на една, ту на друга страна.
Калугерките се бяха запътили към църквичката, която бе на няколко минути път от манастира. В това време игуменката крачеше неспокойно из стаята си.
Сестра Ана не бе сама.
Един красив мъж се бе навел от прозореца на стаята й.
Това беше Михаил Бакунин.
— Не ми благодарете — каза игуменката, като се обърна към него. — Сторих го не заради вас, а заради момичето, което много ми хареса, тъй като чух от устата му, че е нещастно и че търси тихо прибежище в манастира.
— Благодаря ви много, че взехте в манастира Клариса. Това момиче много ме интересува и ще ви бъда винаги признателен, ако ми обещаете, че ще пазите Клариса при себе си.
— Обещавам — каза игуменката. — Но сега трябва да отида на служба в църквата.
— Мога ли и аз да дойда на церемонията? — попита Бакунин.
— Това е забранено, но аз ще ви скрия така в църквата, че никой няма да ви види, а вие ще можете всичко да виждате.
Те излязоха от стаята и тръгнаха към църквата. Величествено пееше хорът. Игуменката направи знак на Бакунин да влезе в съседната до църквата стая, откъдето можеше да вижда всичко, каквото ставаше.
Клариса бе коленичила пред олтара, току-що бяха отрязали хубавите й къдрави коси. До нея бе коленичила една калугерка, която държеше над главата й иконата на Исуса Христа.
Бакунин силно се трогна и го заболя от видяното. Той се разтрепера. Разбра, че завинаги изгубва Клариса, която бе обикнал с цялото си сърце. Обрекоха я на небето и на Бога. Той трябваше да погребе всичките си надежди. Закри с ръце лицето си и остана като вцепенен. Игуменката разбра всичко, което ставаше, по очите му. Тя го дръпна настрана и му каза, като постави ръце на рамото му:
— Погледни ме, Михаиле! След това тя каза:
— Кажи си, Михаиле, тебе ти е мъчно за това момиче, което се обрича на Бога, защото в сърцето ти има грешни мисли. Ти обичаш Клариса, признай, Михаиле!
— Защо да крия? Аз я обичам — рече той. — Никога не съм виждал по-красиво, по-кротко и по-добро същество от нея и щях да бъда по-спокоен, ако можех да я взема със себе си.
— А защо не сториш това?
— Аз не съм човек, когото щастието може да задържа вкъщи. Ти не знаеш, сестра Ана, каква буря е моят живот и какъв човек съм станал в последно време.
Игуменката поклати глава.
— Всичко зная — каза тя, — зная какъв си и каква цел преследваш и сърцето ми се къса, като помисля за… края.
— За края? — възкликна Бакунин.
— За края — каза игуменката. — Смяташ ли, че ще постигнеш целта си? Ти си станал голям враг както на царе, така и на князе. С нож в ръка ти ги преследваш и подкопаваш престола, но всеки, който се е опитвал да направи това, е загивал. Защо не избереш вместо този несигурен и неспокоен живот друг, спокоен и нормален? Бих искала да те видя, Бакунин, доволен и щастлив.
Бакунин поклати глава.
— Кръвта ми е такава, не мога другояче. Нека не говорим за мене, а за онази, която е така нежна и стана калугерка.
— Нека говорим за нея — рече игуменката. — Искам да те запитам откъде си намерил това момиче и дали тя сама е поискала да стане калугерка, или ти си я принудил да направи това?
— По нейно желание е — каза Бакунин. — Сигурно някой друг я е посъветвал да дойде в манастира, където ще намери мир и щастие.
— А ти къде я откри? — разпитваше игуменката.