Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не ме питай за това — молеше я Бакунин. — Това е тайна, която не мога да ти кажа сега, но по-късно ще се опитам.
Мелодията, която се чу от черквата, прекъсна разговора им.
— Моето присъствие е необходимо там, затова трябва да се разделим. Ти можеш да гледаш всичко оттук.
Като му подаде ръка, тя влезе в църквата.
Когато всички калугерки коленичиха и започнаха да пеят, шуменката влезе в църквата. Заведоха Клариса до олтара. Тя коленичи пред игуменката.
Игуменката се доближи и постави ръка на рамото й.
— Решена ли си, Клариса, да се откажеш от моминския живот и да се обречеш на Бога? — попита тя с приятен глас.
— Да — каза Клариса, без да се колебае.
— Размисли добре, преди да отговориш, дъще моя. Не е лесно да убиеш душата си и да живееш за вярата. Може би ще дойде време, когато ще съжаляваш, по тогава ще е късно. Знай, че който се посвети на Бога веднъж, не може да се върне назад. Трябва да му посвети целия си живот и не може никога да се разкае.
Клариса наведе глава в знак, че добре е разбрала всичко, което й каза игуменката.
— Аз не ще се разкая никога, защото няма нищо, което да ме свързва със света.
Тези думи трогнаха Бакунин.
— Нищо не ме свързва със света — повтори той и ако не бе скрит, щеше да изскочи, да прегърне скъпото същество и да каже: — Да, има нещо, което те свързва със света — това е любовта.
Но вече бе късно.
Игуменката даде едно наметало на Клариса и каза:
— Раздери това наметало, за да покажеш, че се отричаш от света. И както раздираш това наметало, така ще се простиш с всяко земно щастие, със себе си и със съществуването си. И ще принадлежиш не на себе си, а на Бога и църквата.
Клариса взе наметалото и с един замах го скъса, а след това игуменката постави един воал на, лицето й.
— Сега се закрий, за да не те виждат грешните хора. Стани и ела да ме прегърнеш, сестра Клариса, мила обреченица на небето.
Клариса се хвърли в обятията на игуменката. Очите на Бакунин се изпълниха със сълзи. Той плачеше, защото видя как му отнеха най-любимото същество на земята.
— Тя сама пожела това — шепнеше той на себе си. — Ако имаше поне малко влечение към мене, щеше да се откаже в последния миг и да се хвърли в обятията ми.
Калугерките пак запяха и една по една започнаха да се изреждат да я наричат „сестра“. Клариса бе вече калугерка. Игуменката и Бакунин се върнаха в стаята.
— Какво искаш от мен, сестра Ана? — попита той, когато вече бяха насаме в стаята.
— Искам да ми дадеш само едно обещание — каза игуменката.
— Обещание ли?
— Обещай ми, че никога няма да се опиташ да възвърнеш сестра Клариса към света, защото в очите й се четеше страстна любов. Видях как потрепера, когато й сложих воала на главата.
Бакунин й подаде ръка.
— Обещавам — каза колебливо той. — Ще те моля само да ми позволиш да се срещна още един път с нея, а след това тя никога вече не ще види Михаил Бакунин.
— Позволявам ти — каза игуменката.
Бакунин изтича навън, за да намери Клариса. Тя беше в своята килия.
— Клариса, само една думица още.
Тя се навдигна и болезнено го погледна.
— Дошли сте да ми кажете сбогом. Идете си с пълната увереност, че не ви се сърдя и че ще опазя клетвата си. Каквото и да се случи, никой няма да чуе от моите уста коя съм била и никога няма да помисля да се върна между хората.
— Аз не съм дошъл при вас, Клариса, за да чуя това каза Бакунин. — Дойдох да се сбогувам с вас. Подайте си ръката.
Клариса нерешително сложи ръката си в неговата. Като почувствува нейната ръка в своята, той я привлече към себе си и я притисна до гърдите си.
— Не се отдръпвайте, Клариса. Тази прегръдка — първа и последна — трябва да ви покаже какво изпитвам към вас. Чуйте ме, Клариса! Аз живях необуздан живот — живот без любов. Това, което проповядвах досега, не бе любов, а омраза. Омразата ме бе завладяла и така изтръгнах и вас от бащината ви къща. Но откакто ви видях, Клариса, разбрах, че е по-добре човек да люби, отколкото да мрази.
— Оставете — каза Клариса. — Грешни са тези думи и аз не мога да ги слушам, с манастирски стени сме заобиколени.
— Зная това — каза Бакунин, — но зная също, че тези стени ще ни разделят цял живот, а аз искам да ви кажа какво изпитва към вас моето сърце. И прощавайки се с вас, аз се прощавам с щастието на живота си. За мене вече няма да грее слънце. Сбогом, Клариса, и ми простете, че ви причиних нещастие.
— От все сърце ви прощавам, защото от мрачна нощ ме доведохте на светлина.
— Няма ли да ми поръчате нещо? — попита Бакунин. Клариса помълча няколко минути, а след това каза:
— Баща ми е лош, нека ме смята за мъртва — това ще е най-хубаво.