Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
В очите на Клариса светнаха сълзи. Тя много се смути.
Бакунин хвърли още един поглед, пълен с копнеж, на девойката, която стоеше пред него в калугерско одеяние. После каза още един път сбогом и си отиде.
Щом излезе от вратата и се запъти към стълбите, насреща му изникна гърбава фигура.
Това бе един хамалин, който от големите тежести, що всеки ден мъкнеше, се беше прегърбил. Бакунин бръкна в джоба си, за да му даде някоя и друга копейка, но в този миг просякът се изправи и каза:
— Тебе диря, Михаил Бакунин.
— Кой си ти и какво ми носиш? — попита Бакунин.
— Братята на смъртта те поздравяват, Бакунин, и ти изпращат скръбни новини: аптекарят Яники е арестуван.
— Яники е арестуван? А как е станало това?
— Не зная. Страхуваме се да не би между нас да има предатели.
— Яники арестуван! — извика Бакунин. — Те ще го изтезават, докато изкопчат тайната.
— Другарите се уплашиха от това и твоето присъствие в Петербург е много необходимо сега. Имах големи затруднения, докато узная къде си. Самият случай ме доведе тук, за да те намеря.
— Маската ти е превъзходна, толкова превъзходна, че никой не би могъл да те познае.
— На сигурно място ли си? Да не би да ни познае някой? — попита странникът.
— Съвсем сигурно е — отвърна Бакунин.
С едната си ръка непознатият улови неговата и го отведе настрана, а с другата свали маската си.
— Значи това е Хуго, който ми носи известия от Петербург?
— Да, аз съм. За щастие направих една опасна услуга на братята на смъртта. Бакунин, ти повече не трябва да се бавиш тук, а веднага трябва да тръгнеш за Петербург. Яники е затворен в една изба в Петропавловската крепост, където слънце никога не може да проникне, а Кардов му готви най-жестоки мъки, за да ни издаде. Как да го изтръгнем от ръцете им?
— Щом искаме да попречим на някого да стори нещо, което не е по волята ни, най-добре ще е да го отстраним оттам. Защото тогава няма да може нищо да направи.
Очите на Хуго светнаха с необикновен блясък.
— Добре ли те разбирам? — каза Хуго. — Значи ти искаш да убием Кардов, но аз се боя, че и неговата смърт не ще ни помогне; на мястото му ще дойде друг, който не ще бъде по-добър от него.
— Остава ни тогава само едно средство, а то е да спасим Яники от затвора.
— Как да влезем обаче в Петропавловската крепост, когато тя от всички страни е обградена с пазачи? — попита Хуго.
За минутка Бакунин се замисли.
— Да, добре, че се сетих — с хитрост. Но остави ме, Хуго, да отида до манастира и след това заедно ще тръгнем за Петербург.
— Добре, ще те чакам в падината, където започва пътят за Москва.
— Сбогом, брате съзаклятнико! — каза Бакунин. — Докато се срещнем, аз ще измисля как да избавим Яники.
Бакунин бързо закрачи към манастира. Читателите знаят, че ковачът Волков — вторият баща на Бакунин — се бе оженил за неговата майка. Майката на Бакунин беше слугиня в едно графско семейство. Тя бе млада и слаба, но хубава жена. Графът, който беше женен и вече баща на малка дъщеря, успя да спечели сърцето на слугинята си и да я прелъсти. Когато нещастницата видя, че не може да скрие греха си, падна на колене пред графинята и всичко й призна. Графинята бе от ония жени, които са готови да прощават всекиму, щом признае грешката си и се разкае.
В замъка живееше един стар вратар, който защитаваше хубавата слугиня. Той се наричаше Бакунин. Графинята повика този Бакунин при себе си и му разправи за случилото се с нейната слугиня. След известно време вратарят се съгласи да се ожени за нея. Сватбата стана и след това графът го освободи, като му даде един хубав хотел в съседния град.
Когато на младоженците се роди син, когото кръстиха Михаил, графинята изпрати на майката още много подаръци.
Не се мина много време и графът умря, без да спомене в завещанието си малкия Михаил. Графинята заповяда да доведат Михаил Бакунин в дома й; детето беше добро и хубаво и скоро спечели любовта на графинята и дъщеря й.
Младата жена трябваше много да тегли от мъжа си, тъй като в последно време той бе станал заклет пияница и комарджия, поради което не след дълго загуби всичкия си имот. Съвсем пиян, един ден той се спъна на стълбите и тъй лошо се подхлъзна и падна, че умря на място.
Младата слугиня прекара няколко години като вдовица в града, в който живееше, а после се пресели в Москва. Кредиторите на мъжа й и тук започнаха да я преследват, като й взеха и последния стол от къщата. Само едно писмо трябваше да напише на майка си, за да се избави от бедата, но гордостта не й позволяваше да стори това.
В тези часове на оскъдица, които прекарваше младата жена със сина си Михаил, я срещна ковачът Волков, който от дълго време я следеше, и й предложи да му стане жена.