Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Когато Петровна чу, че господинът е аптекар, тя му даде детето.
Аптекарят взе детето, отметна кърпата от главата му и каза:
— Хубаво дете, но се боя, че тази висока температура е опасна.
— Значи наистина е много зле. О, то ще умре!
— Докато човек е жив, все има надежда и затова не трябва да мислите най-лошото. Знаете ли какво? Я донесете детето в моята къща; искам да го прегледам добре, за да видим какво трябва да се предприеме.
Петровна си помисли и си каза: „Тоя човек е толкова милостив, не мисли лошо на детето.“
След като хвърли още един поглед на странника, тя му каза, че е съгласна да отиде с него.
Яники, така се наричаше аптекарят, тръгна напред, а Петровна и детето след него.
Като влязоха в къщата, Яники сложи малкия Владимир на меко легло и започна да го преглежда.
— Той боледува от дифтерит. Още малко и детето можеше да се задуши. Трябва да повикаме лекар и да го оперира.
Петровна клюмна върху един стол и започна да плаче.
— Той ще загине под вашия нож — каза тя. — Ах, Владимире, Владимире, не искам да умреш така.
Аптекарят беше покрусен от всичко това и се боеше да извика лекар.
— Чакайте, да направим още един опит — каза той. — В аптеката си имам едно лекарство, което често пъти е помагало при дифтерита. Истина е, че като го дадеш на болния, може да се очаква смърт, както и оздравяване. Но все по-добре е вместо да разсъждаваме много, да дадем лекарството, отколкото да позволим на лекаря да използува ножа.
Като каза това, аптекарят изтича навън и след малко се върна обратно, като носеше едно шишенце с някаква течност.
— Ако детето живее един час след вземане на лекарството, значи е спасено.
Аптекарят капна няколко капки от течността в една кафена лъжичка и я даде на Владимир.
Щом наквасиха устните на детето, то потрепера. След това изглеждаше като заспало. Хъркането постепенно започна да затихва, дишането съвсем се успокои.
— Той спи — каза Яники, — това е добър знак. Аз мисля, че детето е вън от всякаква опасност. Детето е спасено!
— Спасено! — извика Петровна.
След това се втурна към леглото на Владимир и като коленичи пред него, започна най-нежно да го гали.
— Спасено! О, благодаря ти, Боже, че ми го спаси. Благодаря на тебе и на този човек, спасителите на детето.
— Аз изпълних човешкия си дълг. Но има и друго: вие ми казахте, че не сте майка на детето.
— Да, това дете не е мое. Аз съм госпожица, а детето ми е поверено.
— Тогава — каза Яники, — както виждате, детето е спасено, но ще боледува още дълго. Затова бих ви посъветвал да го оставите в къщата ми, докато оздравее. А ако искате, можете да останете и вие тук; ще се намери място в тази къща и за вас, а като се върне дъщеря ми, която излезе, и тя ще пази добре детето.
Тук Петровна се чувствуваше добре, дори много добре.
„Да, все още се намират добри хора — помисли си тя, — и тези, които в неверието си се отчайват, грешат много пред Бога.“
Няколко минути след влизането на Петровна в дома на аптекаря Ашинов се върна и за най-голямо учудване не я намери на мястото, където я бе оставил.
— Отишла си е, избягала е заедно с детето — каза си той и като полудял се озърна на всички страни. Скоро обаче се увери, че всичките му дирения ще останат напусто и си тръгна към къщи. По пътя хвърли поглед настрани и прочете фирмата „Аптекар Яники“.
Веднага му хрумна, че Петровна в момент на нужда може да е подирила помощта на аптекаря. Съмнението му се оправда, тъй като пред вратата на аптекаря зърна една паднала ръкавица, същата преди малко бе видял на ръката на Петровна.
За да не предизвика подозрение, след няколко минути се отдалечи и се намери пред полицейския участък.
Иван Кардов го чакаше с нетърпение и когато Ашинов влезе, посрещна го с думите:
— Какво направи, Ашинов? Намери ли някаква следа от детето?
— Не само че попаднах на следите му, но намерих и самото дете. И Бога ми, ако самият дявол не бе се намесил, малкият Владимир сега щеше да бъде в ръцете ви.
— Наистина ли, Ашинов? Секретарят сложи ръка на сърцето си.
— Детето беше в ръцете ми, но само случаят ми го отне. То е живо и се намира в дома на аптекаря Яники.
— Яники — каза Кардов и злобно се усмихна. — Ти каза Яники. Това е същият човек, в когото полицията се съмнява, че приема нихилистите.
— Толкова по-добре — каза Ашинов, — ще го арестуваме незабавно и тъкмо тогава ще имаме случай да вземем детето.
Кардов се приближи до масата и без да проговори думица, написа името му на една книжка. Написа присъдата му. Приближи до Ашинов и му каза:
— Още днес ще арестувам Яники, за да не би по някакъв начин да попречи на плана ни. Ако отрече, че е приемал нихилистите, ще го подложим на изтезания.