Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— В отечеството — шепнеше си той, — в отечеството. Но що е отечеството, когато я няма старата любов? По-лошо от сибирските рудници.
Ягодкин бързаше по лъкатушната улица закъм къщи. Лицето му трепереше от гняв.
Не виждаше дори хората, които учтиво му сваляха шапка. Бе потънал в собствените си мисли и затова никого не забелязваше.
Старият Пристов се изсмя, като видя, че господарят му влезе. Той взе от масата една телеграма и му я подаде.
Банкерът обаче не я взе, а блъсна ръката му.
— Остави ме, искам да бъда сам — каза той и гневно затвори вратата на кабинета си.
Хвърли палтото и шапката си на една страна, седна на един стол и дълго мисли.
— Е, хе, глупости, ще съумея да накажа безобразника. Този нещастник не иска да ми даде на кредит. Та не трябва ли да се счита за щастлив, че откупих сепиите му за триста хиляди рубли? А сега, когато пожелах да взема един обещан на Феодора накит за триста хиляди рубли, да ми откаже. Най-добре щеше да бъде, ако му бях залепил една плесница. Не зная какво да сторя, а трябваше да сдържа гнева си, понеже навън ме очакваше Феодора, на която обещах да купя накита.
Той започна да звъни.
Малко след това в стаята влезе един човек на средна възраст с дълга брада.
Ягодкин му даде една картичка, на която бе написал адреса на златаря.
— Изплатете по тази записка на този адрес двеста хиляди рубли — каза той.
— Още днес ли, господин Ягодкин?
— Разбира се, още днес. Та вървете и изпълнете заповедта ми. Защо стоите като вдървен?
— Защото нашата каса не може да изплати такава сума.
— Намерете пари, шконтирайте полици, а в най-лошия случай заемете от наши приятели банкери.
— Много съжалявам, че и това не мога да сторя, господин Ягодкин, тъй като вече си послужихме с това средство.
Ягодкин се отдръпна, сякаш че бе настъпил с крак някоя мишка.
— Клетнико, да не искаш да кажеш, че нашите източници са изчерпани и не можем да намерим такава нищожна сума?
— Боя се, господин Ягодкин, че може би сме близо до това. Ягодкин сне очилата си и започна да ги бърше с кърпичката си.
— Та помислете, човече. Сигурно още може да се намери някакъв изход — каза той.
Касиерът повдигна рамене.
— Вярвайте, господин Ягодкин. Ние вече сме загубили всякакъв кредит. Аз положих всички усилия — каза касиерът, — ходих и при банкерите, но всичко бе напразно, тъй като навсякъде сме лишени от кредит.
— Лошо — каза Ягодкин, — трябва обаче да опитаме всякакви средства, за да си помогнем.
— Фирмата „Ягодкин и съдружие“ не може тъй лесно да се спаси — отвърна касиерът. — А плащания от всички страни дохождат. Трябва да се намери един милион.
— Милион? Че това няма да е тъй трудно. Ако в Петербург нямаме кредит, на друго място ще намерим. Телеграфирайте незабавно в Брюксел да ми позволят да изтегля от тукашната им банка един милион.
В това време на вратата се показа високата фигура на книговодителя Пристов.
— Сега нямам време, Пристов. Това, що имаш да ми кажеш, не ще е толкова важно, че да не може да остане за друг път.
— Но все пак ще ви кажа, господине, понеже чух да говорите за Брюксел, нося ви телеграма оттам — рече Пристов и сви рамене.
— Телеграма от Брюксел? Дай я тук. Вероятно съдържа одобрение да изтеглим един милион от банката.
Той отвори телеграмата и проследи съдържанието й. Изведнъж извика и ритна стоящия отпреди му стол.
— Да не би да ви е лошо? — попита Пристов.
— Значи и последната надежда е вече изгубена — каза той, като се разхождаше нагоре-надолу из стаята. След това прочете телеграмата още веднъж. Тя гласеше:
Експресът Париж-Брюксел дерайлира. Седем убити. Причината, за нещастието открита. Материалът на релсите лош. Прекратете всякакви изплащания. За всички последствия виновен предприемачът.
Управление на Белгийските железници.
— Прекратете всякакви плащания! — повтори Ягодкин. — Сега вече се провалих, защото разчитах само на Брюксел.
Книговодителят наблюдаваше внимателно господаря си.
— Ще преустановим ли плащанията? — попита Пристов. Ягодкин гневно го изгледа.
— Струва ми се, че вие се радвате на нещастието ми — рече той. — Ала много се мамите. Достатъчни ми са само 24 часа, за да намеря изход.
В тази минута касиерът се приближи до Ягодкин и тихо му каза:
— Един човек желае да говори с вас.
— Сега не мога да го приема.
— Страхувам се, че не иска да си отиде.
— Ще видим това. Кой ли е този, който непременно иска да говори с мене?
— Полицай, господин Ягодкин.
— Какво? Какво искате да кажете с това?
— Господинът е държавен съветник, каза ми, че имал да говори с вас за нещо много важно.