Мъртвите сибирски полета

— Подложих я, но ми е много чудно, тъй като тя твърди, че е изпълнила заповедта ми и е хвърлила детето в Нева. Ако това обаче беше истина, водата щеше да го изхвърли на повърхността или на брега. Обиколих целия бряг на Нева, никаква следа. Ако не се мамя, тази жена ме е излъгала.

Като чу тези думи, Кардов не можа да скрие радостта си.

— Нима мислиш, че старата не го е убила? — попита той.

— Не бих могъл да кажа, че го е убила.

— Но тогава къде е детето?

— Тя трябва да го е продала, а ние трябва насила да я накараме да каже какво е направила с детето.

— Повикай я тогава — каза Кардов.

— Не е нужно, тя е в полицейското управление — отговори Ашинов.

— Да отговоря по-бързо, защото ще падне голям бой, ако не каже какво е направила с детето.

След няколко минути Ашинов доведе Хиацинта Янкович в стаята на полицейския директор.

Когато се намери пред Кардов, Хиацинта започна да трепери.

— Трепериш, а? Не си казала истината, нали? Излъгала си ни? Говори, но самата истина. Какво направи с детето, с малкия Владимир? Ако не ни кажеш истината, ще те пребием до смърт.

— Ще кажа самата истина, само, моля ви се, не ме бийте, почитаеми господине. Питайте и аз ще ви отговарям.

— Какво направи с детето? Къде си го дянала и още ли е живо?

— Господине, както ми заповядахте, аз го занесох на брега на Нева, но тъкмо когато щях да го хвърля… — Тя млъкна. — Милост, милост, уважаеми господине, но тъкмо в тази минута грабнаха детето от ръцете ми.

— Лъжеш! — изкрещя Кардов, като я ритна с крак. — Продала си го, ти си го продала на някоя циганка. Отведи я в зимника, Ашинов.

— Аз не мога да говоря друго освен истината — отвърна тя. — Един човек го грабна от ръцете ми.

— Познаваш ли този човек?

— Не, не ми е познат. Но струва ми се, че съм го виждала или съм слушала гласа му, защото ми се стори познат. Ах, да, мисля, че съм го виждала при гърбавата Петровна и ако не се лъжа, живее при нея.

Ашинов бе доволен. „От добре на по-добре върви работата. Сега поне имаме едно име.“

— Ашинов, прегледай в книгата къде живее тази Петровна — заповяда Кардов.

Ашинов се приближи до масата и отвори една книга.

— Ето — каза той, — Петровна, шивачка, бедна, но трудолюбива и безопасна.

Кардов даде знак на Ашинов да дойде при него.

— Веднага върви при тази шивачка — заповяда той, — сложи си маска и гледай да узнаеш как се казва човекът, който е грабнал детето от ръцете на Хиацинта.

— А тази? — попита Ашинов, показвайки Хиацинта.

— Задръж я тук — нареди Кардов. — Тя знае повече, отколкото трябва, и може да бъде опасна за нас.

Като чу, че ще я затворят в зимника, Хиацинта започна да плаче.

— Ах, братко, съжали се над мен, старата жена. В името на Бога, да не видя покойния си мъж Янкович, ако кажа някому нещо от това, което чух тук.

— Не плачи, жено, това, което казва директорът, е тъй свещено, както царската дума. Най-после на тебе тук няма да ти е зле.