20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Върнала се в покоите си, кралицата се отпусна в едно кресло и заплака.
Но изведнъж, поразена от една внезапна мисъл, тя стана и каза:
— Аз съм спасена! О, да, да, познавам един човек, който ще може да ме извади от Париж, човек, когото дълго време бях забравила.
И замислено, макар и с чувство на радост, прибави:
— Колко съм неблагодарна! Двадесет години забравих тоя човек, когото трябваше да направя маршал на Франция. Свекърва ми обсипваше със злато, почести и ласки Копчгага, който я погуби; кралят направи Витри маршал за убийство; а аз оставих в забрава, в нищета тоя благороден д’Артанян, който ме спаси.
Тя изтича към една маса, на която имаше хартия и мастило, и почна да пише.
XXII. СВИЖДАНЕТО
Тая сутрин д’Артанян лежеше в стаята на Портос. Двамата приятели възприеха тоя навик, откак започнаха смутовете Шпагите си държеха под възглавницата, а пистолетите си слагаха на масата така, че да им бъдат под ръка.
Д’Артанян спеше още и сънуваше, че небето е покрито с голям жълт облак, че от тоя облак вали златен дъжд и че той държи шапката си под един капчук.
А Портос сънуваше, че вратичките на каретата му не са достатъчно широки, за да поберат всички гербове, които беше заповядал да нарисуват.
В седем часа ги събуди един слуга без ливрея, който носеше писмо за д’Артанян.
— От кого? — попита гасконецът.
— От кралицата — отговори слугата.
— А! — рече Портос и се надигна в леглото си. — Какво казва?
Д’Артанян помоли слугата да почака в съседната стая и щом вратата се затвори след него, скочи от леглото си и прочете бързо писмото. Портос го гледаше с широко отворени очи, без да смее да запита.
— Приятелю Портос — каза д’Артанян и му подаде писмото, — ето най-после твоята баронска титла и моята капитанска грамота. На, чети и сам съди!
Портос протегна ръка, взе писмото и с разтреперан глас прочете следното:
„Кралицата желае да говори с господин д’Артанян; нека той последва приносителя.“
— Е, какво — рече Портос, — според мене това е нещо Обикновено.
— А според мене е много необикновено — възрази д’АртаНян. — Ако ме викат, значи работите са много заплетени
и Помисли си само каква бъркотия е настъпила в душата на кралицата, за да си спомни за мене след двадесет години.
— Така е — съгласи се Портос.
— Наточи шпагата си, бароне, зареди пистолетите си, дай овес на конете, гарантирам ти, че до утре ще има нещо ново; и… нито дума!
— Слушай, дали не ни поставят клопка, за да се отърват от нас? — попита Портос, ненапускан от мисълта, че бъдещото му величие няма да остави мнозина на мира.
— Ако е клопка, аз ще я надуша, бъди спокоен — отговори д’Артанян. — Ако Мазарини е италианец, аз съм пък гасконец.
И д’Артанян се облече за минута.
Когато Портос, все още легнал, му закопчаваше мантията, на вратата се почука отново.
— Влезте — каза д’Артанян. Влезе друг слуга.
— От негово високопреосвещенство кардинал Мазарини — каза той.
Д’Артанян погледна Портос.
— Работата се усложнява — рече Портос. — От кого
да се почне?
— Всичко се нарежда чудесно — отвърна д’Артанян. — Негово високопреосвещенство ми определя среща след половин час.
— Добре.
— Приятелю — каза д’Артанян, като се обърна към слугата, — кажете на негово високопреосвещенство, че след половин час ще бъда на негово разположение.
Слугата се поклони и излезе.
— Добре че той не видя другия — забеляза д’Артанян.
— Значи ти мислиш, че те двамата не те търсят за една и съща работа?
— Не мисля, а съм уверен в това.
— Хайде, хайде, д’Артанян, бързай! Не забравяй, че кралицата те чака, след кралицата — кардиналът, а след кардинала — аз.;
Д’Артанян повика слугата на Ана Австрийска.
— Готов съм, приятелю — каза той, — водете ме. Слугата го поведе по улица де Пти Шан, след това зави наляво и го въведе през вратичката на една градина която гледаше към улица Ришельо; оттам стигнаха до една тайна стълба и д’Артанян бе въведен в молитвената стая.
Сърцето на лейтенанта се разтупа от известно вълнение, за което не можеше да си даде сметка. Той не беше вече младежки доверчив и опитът му разкри цялата важност на миналите събития. Знаеше какво са благородството на принцовете и величието на кралете, свикна да поставя своята посредственост след блясъка на богатството и знатността. Едно време той би се приближил до Ана Австрийска като млад човек, който поздравява жена. Сега беше другояче: той се яви пред нея като прост войник пред знаменит пълководец.
Лек шум наруши тишината на молитвената стая. Д’Артанян потрепера и видя, че една бяла ръка приповдига завесата; по формата, белотата и хубостта й той позна кралската ръка, която някога му бяха дали да целуне.