Лъвовете на Ал-Расан

Алвар се поклони.

— Благодаря, ваше величество.

Даваше си сметка, че след днешния ден сигурно е малко плашеща гледка.

Рамиро освободи съгледвачите и тримата тръгнаха заедно към северната ограда на селото. Алвар отвори портата и излязоха в откритата равнина.

Духаше вятър. Огньовете зад гърба им бяха почти угаснали. Луните и звездите сияеха в небето над просторната равнина. Беше прекалено тъмно, за да може Алвар да види лицата на другите двама мъже. Той мълчеше — свидетел, но на какво?

— Радвам се, че се върнахте. Сигурно имате въпроси. Питайте — каза Рамиро от Валедо. — После аз ще ви кажа някои неща, които не знаете.

— Добре — хладно каза Родриго. — Да започнем със синовете ми. Как се озоваха тук? Може би няма да се радвате дълго на присъствието ми, ваше величество. Зависи от вашите отговори.

— Вашият свещеник е писал на Жеро де Шервал, висш духовник от Фериерес, който остана да презимува при нас по пътя си за Острова на Васка. Той проповядва за свещена война заедно с колегите си в Ескалу и Орведо. Знаете ли, че армията в Батиара е отплавала?

— Знам. Какво беше това писмо?

— В него се разказва за дарбата на сина ви. И се изказва предположение, че той може да ни е от полза във войната с неверниците.

— И го е написал Иберо?!

— Ще ви покажа писмото, сер Родриго. Смятате го за предателство?

— Да.

— Той си понесе наказанието — каза кралят.

— Но не от мене.

— Има ли значение? Той беше божи човек. Джад ще го съди.

Възцари се тишина.

— Продължавайте — каза Родриго. — И писмото е пристигнало в Естерен?

— Да, и де Шервал поиска разрешение да повика момчето. Това беше след случилото се в Карказия. Чухте ли вече?

— Отчасти.

— В резултат на тези събития — продължи кралят — аз наредих да се свика армията и пратих хора да доведат сина ви. Брат му настоя да дойде и той. Съпругата ви ги последва и се присъедини към кралицата. Може би и аз заслужавам наказание, сер Родриго?

Тонът и на двамата беше хладен и вежлив. Алвар имаше чувството, че присъства на покана за дуел.

— Още не знам — безизразно каза Родриго. Алвар примигна. Все пак капитанът му разговаряше със своя крал. — Какво се случи в Карказия? По-добре вие ми го кажете.

— Точно това смятах да направя. Алмалик Втори е използвал свой шпионин в двора на брат ми в Руенда, за да се опита да убие кралицата. Всичко е било хитро замислено и едва не се увенча с успех. Ако кралицата беше умряла и аз бях обвинил Санчес, всякакъв съюз щеше да бъде невъзможен, а ние щяхме да тръгнем един срещу друг. Аз едва не започнах война с Руенда. И щях да го направя, ако тя беше умряла.

— Но?

— Но лекарят д’Иниго — същият, който днес асистираше на Исхак — успя да спаси кралицата. По вида на раната той прецени, че стрелата е била отровна, и приготви лекарство.