Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Родриго сякаш застина. Мълчанието му продължи много дълго.
— Не мисля, че миналото може да бъде забравено някога — най-сетне промълви той, но само след миг гласът му си възвърна предишната твърдост. — Да поема командването на армията ви, ваше величество, но с каква цел?
— Да превзема Фезана. И Картада. Силвенес, Лонза, Алхаис, Елвира. Всичко, което ми е по силите. — Отговорът прозвуча решително.
Алвар откри, че отново трепери.
— А после?
— А после — рязко каза крал Рамиро — смятам да отнема Халоня от чичо ми. И Руенда от брат ми. Както вече казахте, това е свещена война само на думи. Искам да си върна Еспераня, сер Родриго, и не само земите, които баща ми управляваше под непрекъснатата заплаха на халифите. Искам целия полуостров. Преди да умра, искам да видя свои моретата на юг, на запад и на север, да погледна от планините Фериерес и да знам, че земите, през които яздя, са Еспераня.
— А после?
Странен въпрос.
— А после — каза крал Рамиро — може би ще се оттегля. И ще опитам да се помиря с Джад и да измоля прошка за всичките си грехове на тази земя.
Алвар, който през тази дълга година, особено през последното ужасно денонощие, се беше борил с натрапчивите мисли за мястото си в живота, почувства как отново го обзема трепет. Това беше великолепно видение. Изгубената и покорена Еспераня отново става едно цяло, едно джадитско кралство на целия полуостров, а Валедо и неговите Конници са сърцето му. Алвар жадуваше да бъде част от това, да види как мечтата се превръща в действителност, да язди заедно с краля към моретата и в планината. Но докато сърцето му копнееше за слава, пред очите му преминаваха картини на насилие и жестокост, неотделими от мечтата на краля, кръжащи над нея като лешояди над бойно поле.
„Ще заживея ли някога в мир с всичко това?“, прободе го ненадейна мисъл и го изпълни с отчаяние.
Чу гласа на Родриго — прозвуча много спокойно.
— Можехте да ми кажете за Гарсия много отдавна, ваше величество. Мисля, че щях да ви повярвам. Сега ви вярвам. Ще ви служа, щом съм ви нужен.
Той коленичи пред краля и вдигна нагоре събраните си длани. Рамиро за миг безмълвно се вгледа в него.
— Нямаше да ми повярвате — каза той. — Винаги щяхте да се съмнявате. Трябваше да пораснем, и аз, и вие, за да ви го кажа и да ме чуете. Чудя се дали вашият млад войник е в състояние да го разбере.
Алвар се изчерви в тъмното.
— Може да се изненадате, ваше величество — каза Родриго, — но той е нещо повече от войник. Ще ви разкажа по-късно какво направи във Фезана тази вечер. Ако ще съм ваш конетабъл, имам за начало една молба: Алвар де Пелино да бъде мой вестоносец, който да предава нашите послания на Родените от звездите.
— Това е голяма чест — каза Рамиро. — Той е още много млад, а тази длъжност е опасна. — Той посочи димящото село. — Ашаритите могат да не се съобразят със законите за неприкосновеността на пратениците.
Родриго поклати глава.
— Ще се съобразят. Поне в това съм сигурен. Те държат на честта си не по-малко от нас. Дори и муардите. Вярно, по свой начин, особено родените в пустинята. А Алвар ще оправдае доверието.
Рамиро погледна Алвар с преценяващ поглед.
— А вие искате ли го? — попита той. — В това има по-малко слава, отколкото един смел млад мъж може да спечели в битка.
Алвар коленичи до Родриго Белмонте и вдигна събраните си длани.
— Искам го — каза той и в същия миг разбра, че именно това е желанието му. — Аз също съм готов да ви служа вярно, ваше величество, стига да съм ви нужен.
Кралят обхвана събраните длани на Родриго, после повтори същото и с вдигнатите ръце на Алвар.
— Нека да продължим напред — каза той — и да си върнем изгубената земя.
Видът му подсказваше, че иска да каже още нещо, но не го направи. Другите двама мъже се изправиха и всички закрачиха обратно към Орвила. Ала дори и сега мислите на Алвар не можеха да спрат насред път — и той откри, че в него напира неизреченият въпрос: „А чия земя ще бъде опустошена и отнета в тази война?“
Знаеше отговора. Това дори не беше въпрос. В сърцето на новия кралски вестоносец гордост и смразяващо предчувствие се бореха за надмощие.
Близо до селото видяха Джехане. Тя стоеше пред северната порта и ги чакаше заедно с Амар ибн Хайран. Взирайки се в нейната дребна изправена фигурка в светлината на двете луни, Алвар почувства как любовта отново го залива, едновременно сладка и горчива сред оръжията и пролятата кръв тази нощ.