Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Тя ги видя да коленичат — най-напред Родриго, после и Алвар. До нея Амар промълви:
— Сега той вече е конетабъл. — Джехане вдигна поглед към него и той продължи: — Така е по-добре и за двамата. Трябваше да се случи още преди години.
Тя хвана ръката му. Около тях още се стелеше дим, макар огънят да беше угаснал. Хусари беше с родителите й и двете деца, които бяха спасили в Киндатския квартал. Кралицата на Валедо беше отишла при тях. Беше казала, че Исхак и семейството му са нейни гости и ще останат такива, докато пожелаят. Инес беше любезна и приветлива, но си личеше, че никога не е разговаряла с киндати и не е съвсем сигурна как трябва да се държи.
Това не би трябвало да притеснява Джехане, но тази нощ тя беше особено чувствителна. По едно време дори й се искаше да попита кралицата на Валедо дали няма да се намери някое по-охранено бебе, та да го сготвят за закуска, но прекалено много деца бяха умрели тази нощ и силите й за отпор се бяха изтощили. Беше уморена до смърт.
Разбра, че Бернарт д’Иниго, лекарят от таграта, е съдействал за тази покана. Изглежда, беше спасил живота на кралицата, използвайки знанията, почерпени от трактатите на Исхак. Той сподели с Джехане, че още преди години е научил ашаритски и киндатски. Длъгнестият мрачен джадит беше добър лекар, не можеше да му се отрече.
„И защо да не е? — помисли си Джехане. — Щом си е дал труда да научи нещичко от нас…“
Това не беше честно, но тази нощ справедливостта най-малко занимаваше Джехане. Д’Иниго беше предложил той да поеме първото дежурство край сина на Родриго. Майката и братът на Диего също останаха до леглото му. Джехане не беше нужна. Валедийските лекари се грижеха за шепата оцелели. Само шепа — останалите бяха мъртви, грозно посечени.
„Те идат от пустинята — спомни си тя думите на баща си, докато гледаше обезобразените тела и усещаше миризмата на обгорена плът. — Ако искаш да разбереш Родените от звездите…“
— Кои са враговете ми? — изрече тя на глас и се огледа наоколо.
Сигурно имаше нещо в гласа й. Намек, че самообладанието е на път да й измени. Амар обви раменете й с ръка и я поведе извън селото, но Джехане продължи да се обръща към гаснещите огньове.
„Кои са враговете ми?“ Гражданите на Фезана? Муардите? Войниците от свещената джадитска армия, превърнали Сореника в руини? Валедийците, опожарили това селце миналото лято? Искаше й се да плаче, но не се решаваше.
Едната ръка на Амар беше порязана от меч. Тя прегледа раната му в светлината на факлите. Нямаше нищо опасно. Той й го беше казал, но Джехане държеше сама да се убеди. Поведе го към реката, изми раната и я превърза. Трябваше да прави нещо. Коленичила до водата, тя намокри кърпичката си в студената вода и избърса лицето си, вглеждайки се в накъсаните лунни лъчи, отразени в Таварес. Пое дълбоко хладния нощен въздух.
Двамата тръгнаха край оградата към северната порта и оттам видяха крал Рамиро с Родриго и Алвар сред тревистата равнина. Беше много късно. Нощният вятър се беше засилил.
Откъдето и да духа вятърът…
После видяха Родриго и Алвар да коленичат пред краля и да се изправят.
— Кои са враговете ми? — попита Джехане.
— Надявам се, че моите — отвърна Амар.
— А кои са твоите?
— Скоро ще узнаем, мила. Гледай и слушай. Мисля, че ще получа доста привлекателно предложение.
В гласа му се усещаше студенина, но тя знаеше, че това е неговата защита. Повече от всеки друг Джехане съзнаваше, че случилото се, колкото и да беше невероятно, беше укрепило още повече невидимата връзка между Амар ибн Хайран и Родриго Белмонте.
И сега я измъчваше предчувствието за неизбежния разрив. Тази нощ щеше да сложи край на нещо и това още повече засилваше желанието й да плаче.
Зачакаха. Тримата мъже се приближиха и тя видя, че Алвар също е ранен. Имаше кръв на рамото му. Без да каже дума, тя се приближи, разкъса внимателно ризата му и огледа раната. Той стоеше покорно и гледаше настрана.
— Амар, търсих те — тихо каза Родриго на есперански. — Имаш ли време да поговорим?
— С тебе винаги — мрачно го увери ибн Хайран.
— Кралят на Валедо ми направи честта да ми предложи поста на конетабъл.
Джехане го погледна. Амар наклони глава.
— За него също е чест, ако приемеш.