Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Знам.
— Всемогъщият да ни опази — прошепна Кадаш.
Навани Колин обичаше военните лагери. В обикновените градове всичко беше толкова оплетено. Магазините се намираха не където трябва, улиците не се движеха по права линия.
Мъжете и жените от войската обаче ценяха порядъка и разума — поне по-добрите от тях. Становете им го показваха. Казармите в спретнати редици, магазините съсредоточени на пазарите, а не изникнали на всеки ъгъл. От мястото си, на върха на кулата за наблюдения, тя можеше да види голяма част от лагера на Далинар. Толкова подреден, толкова изчислен.
Това отличаваше хората — вземаш дивия, неподреден свят и правиш от него нещо логично. Човек можеше да свърши толкова повече неща, когато всичко си е на мястото, когато лесно може да намери нужната му вещ или човек. Творчеството го изискваше.
И наистина, внимателната подготовка бе водата, която подхранва нововъведенията.
Тя вдиша дълбоко и се обърна към инженерната площадка, покрила източната половина от военния лагер на Далинар.
— Слушайте всички! — провикна се тя. — Да опитаме!
Изпитанието бе подготвено дълго преди нападението на убиеца и тя реши да действа. Какво друго да прави? Да си седи и да се притеснява?
Постранството долу закипя от работа. Нейното място за наблюдение се издигаше на двадесет и пет стъпки и ѝ даваше добра видимост към площадката. Около нея стояха дузина арденти и учени — даже и Матаин и още няколко бурегадатели. Все още не бе сигурна какво смята за тях — прекарваха твърде много време в нумерология и тълкуване на ветровете. Наричаха го наука — като опит да заобиколят воринските забрани за предсказване на бъдещето.
От време на време предлагаха по нещо полезно. Тя ги беше поканила по тази причина — а и защото искаше да ги държи под око.
Предметът на нейното внимание и на днешното изпитание беше голяма кръгла платформа в средата на инженерната площадка. Дървената постройка приличаше на връх на обсадна кула, отрязан и поставен на земята. Увенчаваха я зъбери с поставени на тях кукли — от тези, с които войниците си служеха при упражняване на стрелба с лък. Близо до платформата се намираше висока, оплетена в скеле дървена кула. По скелето сновяха работниците и проверяваха дали нещата действат.
— Наистина трябва да прочетете това, Навани — продума Рушу и огледа някакъв доклад. Младата жена бе ардент и нямаше никакво право да показва такива разкошни мигли или изискани черти. Рушу бе станала ардент, за да избяга от ухажванията на мъжете. Глупав избор — предвид това, че ардентите-мъже винаги искаха да работят с нея. За щастие, тя беше и умна. Навани винаги можеше да използва някой умен човек.
— Ще го чета по-късно — отвърна тя с леко укорителен глас. — Сега имаме работа за вършене, Рушу.
— … променял се е, дори когато е бил в съседната стая — замънка Рушу и прелисти на друга страница. — Повторяемо и измеримо. Засега само духчета на пламъка, но и толкова много други възможни приложения…
— Рушу — прекъсна я Навани, този път малко по-твърдо. — Изпитанието?
— О! Простете, Сиятелна — жената натъпка сгънатите страници в някакъв джоб на дрехата си, после прокара ръка по бръснатата си глава и се намръщи.
— Навани, не сте ли се запитвали защо Всемогъщият е дал бради на мъжете, но не и на жените? И в тази връзка, защо се смята за женствено една жена да носи дълга коса? Не би ли трябвало по-дългата коса да е мъжка черта? Мнозина от тях имат доста коса, нали така.
— Съсредоточи се, дете — рече ѝ Навани. — Искам да гледаш, докато се провежда изпитанието.
Тя се обърна към останалите.
— Това се отнася и за всички вас. Ако това нещо отново се разбие в земята, не искам да губя още една седмица в опити да разбера какво не е било наред!
Хората кимнаха и Навани усети как я изпълва въодушевление, как част от напрежението от снощното нападение най-накрая я напуска. Тя мислено прегледа протокола за изпитанието. Хората са далеч от опасност… Ардентите са на различни платформи наблизо и напрегнато наблюдават с писалки и хартия, за да записват… Камъните са заредени…
Всичко бе направено и проверено три пъти. Тя пристъпи към предната част на платформата, стисна здраво парапета със свободната и със скритата в ръкавица ръка — и благослови Всемогъщия за туй, че добрият проект с фабриали разсейва. Най-напред тя използваше точно този, за да се освободи от притесненията за Ясна, макар най-накрая да разбра, че дъщеря ѝ ще е наред. Наистина, според последните съобщения, корабът бил изчезнал заедно с целия екипаж; не за пръв път обаче се говореше за сполетяло Ясна бедствие. Тя си играеше с опасността като дете с уловен кремлинг и винаги се измъкваше.