Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Един час по-късно доктор Дероко, de la Faculte de Medicine56, позвъни на входната врата. Отвори му Шупет Марстън с малко напрегнато и сериозно лице. Преминаха през формалностите на френски, след което:

— Съпругът ми не се чувства добре от няколко седмици — обясни накратко тя. — Въпреки всичко, не се беше оплаквал така, че да ме накара да се разтревожа. Припадна неочаквано. Не може да говори и да движи крайниците си. Всичко това, трябва да си призная, може да е предизвикано и от известна непредпазливост от моя страна — във всеки случай имахме бурна сцена, разисквания, а понякога, когато е развълнуван, мъжът ми не разбира френски добре.

— Ще го прегледам — каза докторът, като си помисли: „Някои неща се разбират веднага на всички езици.“

През следващите четири седмици няколко души слушаха странни речи за някакви хиляда ризи и за това как цялото население на Париж се упоява от евтин бензин; пристигна психиатър, който не беше склонен да вярва, че в дъното на това лежи някакво душевно разстройство, дойде сестра от Американската болница, а Шупет бе изплашена, дръзка и както винаги дълбоко разкайваща се. Месец по-късно, когато Хенри дойде на себе си в познатата му стая, осветена с мъждива лампа, той я завари да седи до леглото му и протегна ръка към нея.

— Все още те обичам — каза той — и това е най-странното.

— Спи, моя мъжка зелчице57.

— Със сигурност можеш да разчиташ — с известна ирония продължи той, — че ще възприема френския начин на живот.

— Моля те! Разбиваш ми сърцето.

Когато можеше да седи в леглото, те отново бяха станали осезателно близки — много по-близки, отколкото през последните месеци.

— Сега ще имате още една ваканция — каза Хенри на момчетата, когато се върнаха от провинцията. — Татко трябва да отиде на море, за да се оправи съвсем.

— Ще плуваме ли?

— И да се удавите ли, милички? — разплака се Шупет. — Представете си, на вашата възраст. В никакъв случай!

И така, в Сен Жан де Люз те седяха на брега и гледаха как англичаните, американците и няколко безразсъдни френски пионери на този спорт кръстосват разстоянието между кея и кулата за скачане, моторната лодка и брега. Преминаваха кораби, пред очите им се простираха слънчеви островчета, планини, които издигаха високи върхове и червени и жълти вили с имена като Fleur des Bois, Mon Nid или Sans-Souci58, а зад тях имаше морни френски селца от цимент и вулканични камъни.